Търсене в текстове за 'Наука за Живота'

32. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота.
И през тази зима в поредицата от оповестените сказки ще бъде даден от тази гледна точка един образ за факти на духовния свят. Ще разгледаме това, което принадлежи към великите въпроси на съществуването: Отношението между живота и смъртта, между сън и будност, между човешката душа и душата на животните, човешкия дух и духа на животните, а също и духа в растителното царство. След това ще бъде разгледана същността на човешкото развитие през различните възрасти, през детството, младостта и по-късните години, дяла на възпитанието в изграждането на главния характер на човека. Ще бъде осветлен духовният живот, като насочим поглед към великите индивидуалности на човешкото развитие: Заратустра, Мойсей, Галилей, Гьоте. С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията. След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота. Всяка година тези съзерцания бяха предхождани от един вид ориентиращо общо съзерцание. Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието.
към текста >>

Бих могъл да посоча стотици и стотици такива неща, които са подействували революционно не върху света на фактите, а върху представите на хората, така щото трябваше да се роди убеждението, че спрямо, това, което методът на естествената наука предлага, нямаме никакво право да говорим по друг начин освен както следва: Изчакайте това, което изследването на естествената наука има да ви каже върху основите на живота, върху възникването на духовния живот от дейността на мозъка, и не говорете по фантастичен начин за един духовен свят, който уж стои на основата на всичко това!
След това идват другите големи постижения. Достатъчно е само да помислим, какво впечатление можа да направи върху човешкото размишление, когато Кирххоф и Бунсен донесоха спектралната анализа, която разшири погледа на човека върху далечни светове, от което трябваше да се направи извод, че материалното съществуване, което намираме на Земята, е същото и върху най-далечните небесни тела, така щото можеше да се говори за едно единство на материята в цялото мирово съществуване. И днес всеки ден умножава това, което можем да срещнем в тази област. Бих могъл да посоча стотици и стотици такива неща, които са подействували революционно не върху света на фактите, а върху представите на хората, така щото трябваше да се роди убеждението, че спрямо, това, което методът на естествената наука предлага, нямаме никакво право да говорим по друг начин освен както следва: Изчакайте това, което изследването на естествената наука има да ви каже върху основите на живота, върху възникването на духовния живот от дейността на мозъка, и не говорете по фантастичен начин за един духовен свят, който уж стои на основата на всичко това! Всичко това може твърде лесно да се разбере. Така за човешката убедителна сила изгледът на естествената наука се е изменил. В това отношение Гьоте е действително един предтеча на Дарвин. Въпреки това съобразно с духа на своето време той се издигна от своите естествено-научни изследвания, от развитието на живите същества от несъвършеното до съвършеното, до духовния светоглед, който зад всичко сетивно търси свръхсетивното, духовното. Хората, които в наше време постъпват по същия начин, вярват, че резултатите на естествената наука ни заставят да спрем пред това, което тези резултати трябва да бъдат, и че всичко, което е област на духа, един вид извира от сетивната основа.
към текста >>

33. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека.
Там се казва, че трябва да се прави разлика между локална, местна смърт и всеобщата смърт, смъртта на тъканите в един организъм, и след това изрично се казва, че животът на човека зависи от мозъка, белите дробове, сърцето. Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като например ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да живее. А това значи, казва се, че животът продължава и когато мозъкът е отнет. Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да живее в смисъла на това определение на естествената наука. И всъщност не би могло да се говори за смърт, въпреки че не съществува мозък. Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека. Защото никой не би могъл да нарече живота на един организъм макар и това да бъде един човешки организъм -, че това е ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ЧОВЕК, въпреки че фактът, който се взема за основа, да е съвършено правилен.
към текста >>

Но и в областта на естествената наука днес хората са стигнали малко по-далече отколкото са били може би преди десет години, когато са се стеснявали въобще да говорят за живот и са приписвали целия живот на живота на най-малките същества.
Но и в областта на естествената наука днес хората са стигнали малко по-далече отколкото са били може би преди десет години, когато са се стеснявали въобще да говорят за живот и са приписвали целия живот на живота на най-малките същества. Този живот на най-малките организми те са считали като един сложен химически процес. Според този възглед, ако това определение би било разширено до един светоглед, би ставало въпрос да се говори, че най-малките части на живота продължават да живеят, така щото в този случай би могло да се говори само за едно запазване на материята. Но като се имат предвид изследванията върху радия, днес понятието за вечността на материята е било разклатено. Сега трябва да обърнем вниманието само върху това, че днес вече в областта на естествената наука хората се стремят да говорят поне за един вид самостоятелност на най-малките същества: най-малките същества се размножават чрез делене, казват учените, едното се дели на две, двете на четири и т.н. Тук не може да се приеме нещо като смърт, защото първото живее във вторите по-нататък, и когато тези последните умират, те продължават да живеят в следващите.
към текста >>

Така Духовната наука може да обърне вниманието върху това, което в човека е вечно по отношение на живота и на смъртта, не по един прост начин, но така както обективно е правилно.
На това може само да се възрази: Остави детето да стане на десет години и тогава то ще може да смята. Следователно човекът може да смята! Споменът за миналите земни съществувания е един въпрос на развитието! Ето защо е необходимо да се научим да размишляваме върху това чрез принуждаващата сила на логическото заключение, което поставихме на върха на днешната сказка. Тогава ще открием, че трябва да съществува една духовно-душевна ядка на човешкото същество и че ние пренасяме тази духовно-душевна ядка през смъртта в едно ново земно съществуване, както сме я донесли чрез раждането в живота. Така Духовната наука може да обърне вниманието върху това, което в човека е вечно по отношение на живота и на смъртта, не по един прост начин, но така както обективно е правилно. И можем да кажем: Логическото заключение върху смъртта и живота по отношение на човешкото същество ни казва предварително, че в тази човешка индивидуалност съществува също възможността тя да развие една памет за миналите земни съществувания. Тогава вече не ще бъде нужно да се казва: Щом човек не може да си спомня за своите минали земни съществувания, тогава те не го ползуват нищо! Нима само това ползува човека, за което той си спомня? Ние носим в себе си плодовете на миналите съществувания. Ние развиваме в нас без нашето съзнание в нашия настоящ живот това, което имаме от миналите съществувания.
към текста >>

Но когато на основата на Духовната наука разглеждаме човека, ние се обръщаме към духовно-душевната ядка на неговото същество, която минава през живота и смъртта и през все нови и нови земни съществувания.
Все пак на основата на един такъв възглед стои това, което са пътища на умиращото. Но когато на основата на Духовната наука разглеждаме човека, ние се обръщаме към духовно-душевната ядка на неговото същество, която минава през живота и смъртта и през все нови и нови земни съществувания. И когато не проследяваме пътищата, по които вървят кислородът, въглеродът, азотът, а вървим пътищата на живота, когато насочваме нашия поглед върху това, през което минава същинската ядка на човешкото същество, ние добиваме сигурността, благодарение на която на думите на Шекспир можем да противопоставим другите думи:
към текста >>

34. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Предварително искам да обърна вниманието само на това: когато разглеждаме живота и съществуването в светлината на Духовната наука, това не е така лесно, както при другите научни разглеждания, които днес се практикуват.
Може би Ви е направило впечатление, че във връзка с днешната сказка след осем дни тук ще бъде изнесена една друга сказка върху "Човешкият дух и животинският дух", докато темата, върху която ще говорим днес се нарича "Човешката душа и животинската душа". Защо ще говорим върху душата и духа в две отделни сказки, това ще стане ясно едва в следващата сказка. Предварително искам да обърна вниманието само на това: когато разглеждаме живота и съществуването в светлината на Духовната наука, това не е така лесно, както при другите научни разглеждания, които днес се практикуват. При тези последните понятия и идеи, които за едно действително разглеждане на нещата трябва да се държат отделно, се размесват едни с други. И ние ще видим, че не бихме могли да се ориентираме в загадките, които се отнасят за душата и духа при животните и човека, ако не направим една ясна и сигурна разлика между душа и дух. Когато говорим за душа от гледището на Духовната наука, както това трябва да стане тук, тогава с понятието за душа е винаги свързано другото понятие за вътрешността, за вътрешното изживяване. И когато говорим за дух по отношение на заобикалящия свят, ние сме на ясно върху въпроса, че във всичко, което може да ни се яви, което можем да срещнем, имаме нещо като едно откровение на Духа. Често пъти сме споменавали и това, че човек би се намерил в едно странно противоречие със себе си, ако той не би предположил съществуването на Духа във всички явления на съществуването, които го заобикалят.
към текста >>

35. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Като се абстрахираме от наблюденията на Духовната наука или на Антропософията, възниква въпросът, дали и обикновеното наблюдение на живота може да ни покаже, че това душевно естество е дейно, че то показва своята действеност и тогава, когато е обхванато от съня.
За този, който иска да разглежда от душевното естество само това, което се проявява в тялото, човекът се превръща някакси в загадка, ако размисли по-дълбоко. Защото същинските телесни функции, телесни действия продължават да съществуват и през време на съня. Само това, което обикновено наричаме душевно естество, то изчезва, престава да съществува. Пита се сега само, дали говорим напълно в правилния смисъл върху душевното и телесното, когато считаме, че това, което се заличава при засипването, действително съставлява пълния размер на душевното. Като се абстрахираме от наблюденията на Духовната наука или на Антропософията, възниква въпросът, дали и обикновеното наблюдение на живота може да ни покаже, че това душевно естество е дейно, че то показва своята действеност и тогава, когато е обхванато от съня. Ако искаме да добием известна яснота върху тези понятия, ние бихме могли също да кажем: Ако искаме да наблюдаваме явленията на живота в истинския смисъл в тази област, ние трябва да си съставим правилни понятия.
към текста >>

36. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление.
И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят. В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа. Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него. Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие. Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин. Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията. И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в борба с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения. В една такава борба между Фехнер и Шлайден в 19-тия век се разиграва всъщност нещо, което всяка душа, която преминава през науката на нашата епоха, трябва да почувствува, когато си пробива път нагоре през съмненията и загадките, които все пак трябва дойдат, именно когато се задълбочи в научните постижения.
към текста >>

37. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят.
Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят. Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия. С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят. Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година. Там, позовавайки се на Гьоте, Херман Грим говори за онова впечатление, което едно чисто външно, лишено от дух наблюдение на природата трябва да направи върху един такъв дух, какъвто е неговият. Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие.
към текста >>

38. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче когато от друга страна разглеждаме земното развитие на човека в смисъла на Духовната наука и намираме, че в това развитие на човека се съдържа един прогресивен смисъл, че всяка епоха, всяка нова епоха предлага в известно отношение едно друго съдържание и развитието на човека се намира в една възходяща линия, тогава за нас изпъква пълното значение на факта, че тези разнообразни възможности на живота, тези множество съдържания на живота, които могат да се влеят върху нас в течение на развитието на човечеството действително постоянно и постоянно се приемат от ядката на човешкото същество.
Между констатациите на Духовната наука, на които можахме да обърнем вниманието в течение на изнесените вече сказки от този цикъл, се намира преди всичко идеята за повтарящите се земни съществувания, т.е. онази днес малко обичана и разбирана идея за това, че в течение на развитието на човечеството върху Земята човешката индивидуалност отново и отново идва да живее в една отделна човешка личност. Ние видяхме и ще видим още, как някои въпроси са свързани с тази идея. Между тези въпроси обаче ще има един, който се отнася за значението на повтарящите се земни съществувания. Бихме могли именно да запитаме: Какво значение има, че човешката индивидуалност не минава само веднъж през живота между раждането и смъртта, а отново и отново се ражда на Земята? Обаче когато от друга страна разглеждаме земното развитие на човека в смисъла на Духовната наука и намираме, че в това развитие на човека се съдържа един прогресивен смисъл, че всяка епоха, всяка нова епоха предлага в известно отношение едно друго съдържание и развитието на човека се намира в една възходяща линия, тогава за нас изпъква пълното значение на факта, че тези разнообразни възможности на живота, тези множество съдържания на живота, които могат да се влеят върху нас в течение на развитието на човечеството действително постоянно и постоянно се приемат от ядката на човешкото същество. Но това е възможно само тогава, когато с всичко, което той е като същество, е свързан с живия поток на развитието не само веднъж, а много пъти. Когато разглеждаме така цялото това развитие на земното човечество като един пълен със смисъл напредък с проявяване на все ново съдържание, едва тогава ни се явяват в тяхното истинско значение онези духовни величия, които са давали тон, които са били ръководители през различните епохи, които в известно отношение са били източник на едно ново съдържание, на нови импулси за напредващото развитие на човечеството. През този зимен цикъл ние ще се занимаем с редица такива ръководещи същества на развитието на човечеството във връзка с други въпроси. Днес си поставяме задачата, да посочим една такава ръководеща индивидуалност на човечеството, която в известно отношение е една загадка за официалното историческо изследване, която за това изследване се губи в далечни, недостижими със съществуващите документи времена на древността: онази личност, за която днес много се говори, но още малко се познава, личността на Заратустра.
към текста >>

Изхождайки от своите предпоставки, Духовната наука също трябва да постави фактически живота на основателя на персийската религия, на Заратустра, в такива далечни минали времена, както са сторили това вече гръцките писатели в древността.
Когато насочим поглед върху Заратустра, ние трябва всъщност да обгърнем съвършено отдалечени от нашата епоха времена. Въпреки това някои нови изследвания считат Заратустра за съвременник на Буда и съгласно тези изследвания той е живял преди шест или шест и половина столетия преди явяването на Християнството на Земята. Но тук трябва да отбележим също знаменателния факт, че и проучванията през последните години, проследявайки внимателно всичко, което съществува като предания върху Заратустра, трябваше да стигнат до констатацията, че все пак онази личност, която се крие зад името на Заратустра, на древния основател на персийската религия, трябва да бъде поставена много, много столетия преди Буда. Древни гръцки писатели постоянно обръщат вниманието върху това, че съществуването на Заратустра трябва да бъде поставено около пет до шест хиляди години преди Троянската война. От това, което официалното изследване е открило в много области, можем вече да направим извода: официалното историческо изследване трудно ще се реши на това, обаче накрая ще бъде принудено от самите документи да признае това, което гръцката наука, гръцкото предание е запазило върху далечната древност на епохата на Заратустра. Изхождайки от своите предпоставки, Духовната наука също трябва да постави фактически живота на основателя на персийската религия, на Заратустра, в такива далечни минали времена, както са сторили това вече гръцките писатели в древността. Но тогава ние имаме правото да обърнем вниманието на това, че щом Заратустра е живял в света толкова хилядолетия преди идването на Християнството в света, той трябва да се е намирал пред едно съвършено друго човешко съзнание.
към текста >>

39. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

В течение на тези зимни сказки моят стремеж беше постоянно да покажа, че идеята за прераждането, за повтарящите се земни съществувания съвсем не е за Духовната наука нещо, което е почерпено от някакви стари предания, тя не е почерпена и от Будизма, но тя може да възникне от едно безпристрастно наблюдение и разглеждане на живота.../липсва малко текст.../...може да ни се даде една повърхностност, когато някой непосредствено свързва Будизма с идеята за преражданията.
В течение на тези зимни сказки моят стремеж беше постоянно да покажа, че идеята за прераждането, за повтарящите се земни съществувания съвсем не е за Духовната наука нещо, което е почерпено от някакви стари предания, тя не е почерпена и от Будизма, но тя може да възникне от едно безпристрастно наблюдение и разглеждане на живота.../липсва малко текст.../...може да ни се даде една повърхностност, когато някой непосредствено свързва Будизма с идеята за преражданията. Напротив, когато искаме да обгърнем с поглед същността на Будизма, трябва да насочим този наш поглед към съвършено друго. Тук аз още веднъж трябва да напомня за закона на развитието на човечеството, с който се запознахме още при разглеждането на великия Заратустра и който ни показа, че човешката душа с цялото нейно устройство е минала през различни състояния, че изживяванията, за които ни съобщават външната история, външните документи, представляват всъщност за човечеството само една късна фаза в развитието на човечеството и че, ако отидем назад в предисторически времена, ние можем да намерим с помощта на Духовната наука едно такова устройство на прачовеците, при което човешкото съзнание се е намирало в съвършено други състояния. Ще повторим това само накратко.
към текста >>

Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една практика на живота.
Доколкото християнската идея се основава на идеите на Стария Завет, тя ни сочи към едно минало човечеството, както тя прави това и във великите, мощни образи на Генезиса /сътворението на света/, сочи ни към онова състояние, при което човекът е стоял по различен начин спрямо своите духовни светове в сравнение с по-късно. Но сега се явява особеното, чрез което в Християнството човекът застава по съвършено друг начин спрямо света, съвършено различно от становището на човека в Будизма. Тук като християнска може да бъде посочена идеята: В мене живее една мъдрост благодарение на онова устройство на душата, което аз сега имам. Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една практика на живота. Но аз мога да отида назад в миналото към едно душевно устройство на прачовечеството, когато душите са се намирали в едно друго състояние. Тогава с станало нещо, което може да бъде наречено не само в будистки смисъл едно слизане на човека от духовно-душевни висини в сетивната майя или илюзия, но което трябва да бъде назовано като нещо друго, а именно като нещо, за което днешните хора нямат една разбираща представа: грехопадане. Можем да мислим върху грехопадението както си щем, но с едно нещо трябва да се съгласим, а то за днес е достатъчно. В това грехопадение човекът чувствува нещо, което му принадлежи, нещо, чрез което той си казва: Както стоя сега като човек, в мене действуват сили, които не са израснали изолирано в този стоящ пред мене човек, но които са се появили в едно прадалечно минало и там са участвували в нещо участвували са именно в това, че човечеството, към което принадлежа, не само е слязло, но е слязло така, щото е навлязъл в едно друго отношение към света, различно от това, което би настъпило според условията, които са царували по-рано. При своето сливане човечеството е стигнало до определена дълбочина благодарение на нещо, което е станало чрез негова собствена вина, което може да бъде наречено една предосъзната вина.
към текста >>

40. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче който познава Духовната наука, знае, че животинската природа е така вплетена в целия окръжаващ живот на природата, че при животното можем така да се каже да говорим за едно "знание", което в неговите елементарни сили регулира живота на животното и което човекът не притежава затова, защото той развива своя по-висш интелект, който го прави способен да обхваща нещата чрез понятия, който обаче от друга страна го е откъснал от вплитането в природата.
Въпреки че старото човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и старият човешки душевен живот е имал. Макар и в съответните списания да е преувеличено, все пак има нещо вярно на основата на това, че там, където стават земетресения, изригвания на вулкани и т.н., животните побягват с дни по-рано. Докато хората, които разбират всичко от техния интелект, остават на място, животните са раздрусани. Така в тъпия инстинктивен живот на животното ние виждаме, че то е тясно свързано с живота в природата и виждаме, как то действува. Описанията във връзка с това са често пъти преувеличени. Обаче който познава Духовната наука, знае, че животинската природа е така вплетена в целия окръжаващ живот на природата, че при животното можем така да се каже да говорим за едно "знание", което в неговите елементарни сили регулира живота на животното и което човекът не притежава затова, защото той развива своя по-висш интелект, който го прави способен да обхваща нещата чрез понятия, който обаче от друга страна го е откъснал от вплитането в природата.
към текста >>

Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота.
Но със старото ясновидство ние трябва да си представим едно такова вплитане с природните процеси и за човека, едно инстинктивно познание, което казваше на човека: Това и това става; приготвя се това или онова, както и при хората, които чрез усилията на душата се издигат до едно по-висше познание, когато цялата тяхна заложба е благоприятна за това, е възможно едно такова проникване с погледа в процесите на природата, едно виждане, за което не могат да се дадат никакви "обяснения". Който работи над своята душа и от конфигурацията на своята душа знае да каже нещо, което интелектуалното съзнание не знае да каже, той се чувствува неудобно, когато навсякъде се пита: Защо това е така? Докажи ми това, което имаш да кажеш?! Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума. Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи. Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота. Древното човечество не е имало никакви метеорологични институции и съобщения, където чрез вестниците и други можеше да бъде предсказани промяната на времето, но то е имало едно усещане, насочвало се е според това усещане, което нагледно му е показвало, какво ще настъпи. Такъв е бил до висока степен случаят особено при египтяните, без те да имат нашето разлагащо знание и нашата наука; те знаеха да се отнасят така, че това да отговаря на живата връзка с целия окръжаващ свят. Но именно понеже световният час за египетската култура беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят. Защото сега вече хората трябваше да се научат да прозрат констелациите на външните елементи с ума, а Мойсей трябваше да даде импулса за това от ясновидското съзнание.
към текста >>

41. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И вярно е, че отговора този въпрос може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
Така остават верни думите: Когато човек се издига със сърцето си до звездите, винаги във всяко сърце, във всяка душа се събужда предчувствието за духовно-Божественото. Но когато искаме да проникнем нагоре в тях с ново познание, тогава това познание трябва мине по пътя: Per asperaatra чрез строгост към звездите, както стигаме до ...те минавайки през тръните. А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което живее в мене като духовно-душевно естество. Моето тяло е родено от Вселената моето духовно-душевно естество е също така родено от Вселената. Вярно остава това, което още веднъж ще охарактеризираме тук с няколко думи, които аз вече казах в друг случай: Вярно остава, че човекът може да стигне до пълно ....стие за света само тогава, когато ще си изясни въпроса, на който икономията не може да му даде отговор: въпросът за неговото участие в света и за неговото определение в света. И вярно е, че отговора този въпрос може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
към текста >>

42. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Това е което истинската Духовна Наука трябва да направи за съвременното човечество – да убеди човека, че спящи сили и способности съществуват вътре в него; че има определени велики мигове в живота, когато тези духовни умения се събуждат, точно както когато слепият човек е опериран и става способен да вижда цветовете и светлината.
Как се случи така, че в наши дни сме в състояние да отдадем по-големи заслуги на Аристотел? Това е, защото ние се изправяме срещу физическия свят от позицията на по-голяма независимост. И това, което Антропософията трябва да даде на съвременния човек, е възможността за придобиване на непосредствена познавателна способност за невидимия свят, също както преди векове новата епоха започна да добива непосредствено знание за видимия свят. Духовната Наука твърди, че е възможно за човека да вижда и възприема духовния свят; че не е необходимо той да е зависим от вярванията, а да вижда за самия себе си. Това е което истинската Духовна Наука трябва да направи за съвременното човечество – да убеди човека, че спящи сили и способности съществуват вътре в него; че има определени велики мигове в живота, когато тези духовни умения се събуждат, точно както когато слепият човек е опериран и става способен да вижда цветовете и светлината. Да използваме думите на Гьоте: духовните уши и очи се събуждат, и тогава душата може да долови в своята околна среда онова, което иначе е скрито. Пробуждането на способностите, дремещи в душата е възможно; възможно е за човека да се сдобие със средство, чрез което той може да вникне в духовните причини, както чрез своите физически инструменти изследва материалния свят. Ние имаме всякакви видове инструменти за долавяне на физическия свят – и за възприемане на духовния свят също има средство – именно самия човек, преобразен. От гледна точка на Духовната Наука най-важното нещо от всичко е, че думата “Еволюция" трябва да бъде вземана с цялата й значимост – “Еволюция", която е нещо като магическа дума за много усти. Не е трудно днес да забележим как несъвършенното постоянно напредва и се развива, и тази еволюция е предимно изследвана в повърхностната естествена наука.
към текста >>

43. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Точно по тази причина официалната наука отрича живота, тъй като тя все още е на онази степен на развитие, при която може да схване само мъртвото, минералното.
На кое царство в своята физическа природа принадлежи човекът? Според настоящата степен на еволюция със своята физическа природа той принадлежи на минералното царство. Физически, химически и минерални закони властват в човешкото физическо тяло. Но също и с неговата духовна природа той принадлежи на минералното царство, тъй като чрез своя интелект той разбира само минералното. Животът като такъв, той едва постепенно се учи да го разбира. Точно по тази причина официалната наука отрича живота, тъй като тя все още е на онази степен на развитие, при която може да схване само мъртвото, минералното. Науката е в процес на научаване да го разбира в най-тънки подробности. Оттам тя разбира и човешкото тяло, само доколкото то е едно мъртво минерално нещо. Науката се отнася към човешкото тяло главно като към мъртъв продукт, с който се работи, като вещество в химическа лаборатория. Други вещества се въвеждат в тялото по същия начин, по който вещества се изливат в една епруветка. Даже когато докторът, който понастоящем е възпитан напълно в смисъла на минералната наука, започне да работи върху човешкото тяло, е така, като че ли тялото е само една машина.
към текста >>

Ако бъдем в състояние да поведем минерала нагоре към живота, ако трансформираме мислите на цялата човешка природа, тогава нашата наука ще успее да стане наука на живота, а не на мъртвата материя.
Ние отново трябва да го разтопим до неговите по-висши елементи, като схванем живота в мисълта. Ако бъдем в състояние да поведем минерала нагоре към живота, ако трансформираме мислите на цялата човешка природа, тогава нашата наука ще успее да стане наука на живота, а не на мъртвата материя. Чрез това ние ще издигнем най-низшия принцип на човека – първоначално в нашето разбиране, а по-късно и реално – в следващата сфера. И по този начин ние ще издигаме всеки член от човешката природа – етерния и астралния също – една степен по-високо.
към текста >>

44. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р.
Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век. Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р. Щайнер да подкрепи публикуването на духовни истини. Това че физиката от този период бе започнала да изследва връзката между атома, електричеството и етерните сили се считаше от Р. Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката мисъл, защото като окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от атома към минерално-физическия свят". /Виж също лекция 9. от 16.
към текста >>

Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р. Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
към текста >>

45. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Духовната наука не е непрактична, не е витаене в облаците, а нещо, което ни дава най-доброто указание за справянето с живота.
Така виждате, че ако правилно се изучат трите тела на човека, действително получаваме най-практическите основи за правилното възпитание и развитие на човека. Духовната наука не е непрактична, не е витаене в облаците, а нещо, което ни дава най-доброто указание за справянето с живота.
към текста >>

Така отново постигнахме частица разбиране, че науката за духа е нещо, принадлежащо към жизнената практика и че е един от най-безсмислените предразсъдъци, когато противниците казват, че тя отклонява от живота.
Така отново постигнахме частица разбиране, че науката за духа е нещо, принадлежащо към жизнената практика и че е един от най-безсмислените предразсъдъци, когато противниците казват, че тя отклонява от живота. В действителност тя въвежда в живота. Днес всеки послушен гражданин чувства превъзходство, ако може да критикува теософията, но ще дойде време, в което ще се отсъжда по друг начин.
към текста >>

46. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Не защото духовната наука няма достатъчно средства, за да задоволи човешката любознателност до дълбините на съществуването, а понеже знанието, за което се касае в теософското движение, ползва хората само когато е ангажирано знание, чрез което той се включва дейно в ежедневния живот, ако го приложи, или поне ако има стремежа да употреби това знание в живота.
Не защото духовната наука няма достатъчно средства, за да задоволи човешката любознателност до дълбините на съществуването, а понеже знанието, за което се касае в теософското движение, ползва хората само когато е ангажирано знание, чрез което той се включва дейно в ежедневния живот, ако го приложи, или поне ако има стремежа да употреби това знание в живота.
към текста >>

47. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела.
При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела. Само когато успеем да схванем, изживеем и внесем духовното в живота, ще можем да го пронижем и одухотворим с това, което сме изследвали в духовния свят. Тогава прилагаме практическо духовно познание. Не става въпрос за измисляне, а за това, духът да се влее в нашата култура. Затова също и на такова място, където говорим за преобразуването на човешките тела, подобава да обърнем вниманието към нещо практическо, именно към това, което всъщност иска да ни каже разглеждането на такива думи.
към текста >>

48. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

На когото науката за духа не дава знания за живота, той не я е разбрал, защото тя е извор на вътрешно жизнено доволство от бъдещето.
На когото науката за духа не дава знания за живота, той не я е разбрал, защото тя е извор на вътрешно жизнено доволство от бъдещето. Ако материализмът все повече се засилва и с това също и егоизмът, който принадлежи към първия, човечеството все повече ще изпада в песимизъм, който е шлаката на изгорелия дух. Приеме ли човечеството науката за духа, отново ще му бъде дадена истинската ведрина, която същевременно е изворът на здравето. Дисхармонията в крайна сметка е излив на егоизма, а ведрото, радостно настроение избликва от висшия човек. Колкото повече висшето, божественото навлиза в човека, толкова той ще става все по-блажен. Би трябвало повече да мислим как да помогнем на цялото човечество, отколкото как науката за духа може да помогне на нас.
към текста >>

Това, което произлизайки от същността на човечеството, същевременно ни показва задачата на науката за духа: «По плодовете ще я познаете», по това, че тя прави хората способни и подходящи за живота, с лица, които са израз на хармонична душа.
Целта на теософията (антропософията) не лежи в отрицанието, а в одобрението. Свръхличностното означава отрицание, свръхличностното – одобрение, дори и когато се проявява слабо. Това, което произлизайки от същността на човечеството, същевременно ни показва задачата на науката за духа: «По плодовете ще я познаете», по това, че тя прави хората способни и подходящи за живота, с лица, които са израз на хармонична душа. Духът никога не се отразява в едно измъчено лице. Дори това, което човекът трябва да изживее като болка, се преобразява в лицето на мислителя и се появява облагородено. Изразът на болката се показва пречистен в хармоничното лице на мислещия. Измъченото лице е израз на все още непреодолян егоизъм. Науката за духа ни насочва да излезем от себе си навън, но не да се изгубим, а външният свят да ни запази.
към текста >>

49. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Каквото духовната наука представя, е истински конкретно плодоносното в живота.
Резултатите от ясновиждането могат да бъдат разбрани с обикновената логика и само за изследването на тези неща е необходимо ясновидството. Това, което се намира в антропософията, е единствено логичното за теоретическия и практическия живот. Това, което хората обясняват по материалистически начин за свръхсетивните неща, е нелогично. Каквото духовната наука представя, е истински конкретно плодоносното в живота.
към текста >>

50. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

До това разбиране можем да стигнем, когато на всяка крачка проследяваме и разглеждаме живота с изострения чрез науката за духа поглед.
Вече често сме подчертавали, че духовно-научният мироглед не бива да остава само нещо абстрактно, понятийно, което да го имаме като наши възгледи за задоволяване на душевните си потребности в празнични моменти от живота, а че той трябва дълбоко да проникне в целия живот, чувствата и дейността ни от сутрин до вечер. Това ще ни стане особено ясно, ако вземем под внимание общо взето отношенията на духовните същества, които винаги са около нас, и условията в духовния свят. Обликът на външния живот ще стане разбираем за човека тогава, когато той може да прозре това, което изгражда този облик на битието от страна на духовния свят. Както ние започваме да разбираме някой човек според неговия лик, физиономия, едва когато опознаем душата му, както можем да тълкуваме тогава погледа, жестовете и гримасите му, така външният свят с неговите малки и големи събития ще ни стане разбираем, ако опознаем духовните причини. До това разбиране можем да стигнем, когато на всяка крачка проследяваме и разглеждаме живота с изострения чрез науката за духа поглед.
към текста >>

Който веднъж разгледа живота в тази област, ще види, че по отношение на науката за пчелите е добро това, което произхожда от стари времена, докато природоизпитателите от днес отчасти правят ужасни неща, които изобщо не са приложими, а водят хората в заблуждение.
Хората биха могли да използват много по-плодоносно такива природни процеси, при които сами ще трябва да съдействат, ако отново опознаят по съзнателен начин дейността на духовните същества. Който веднъж разгледа живота в тази област, ще види, че по отношение на науката за пчелите е добро това, което произхожда от стари времена, докато природоизпитателите от днес отчасти правят ужасни неща, които изобщо не са приложими, а водят хората в заблуждение. Повечето пчелари се водят от сигурния си инстинкт и за щастие не отдават голямо значение на модерната наука. Дори това, което например играе голяма роля, което съществува като теория за процеса на оплождането, е погрешно, не може да издържи пред действителното познание.
към текста >>

51. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Духовната наука ще придобива все по-голяма популярност, тя ще прониква всички религиозни и практически сфери на живота както великия закон на битието пронизва всички същества.
И така, Духовната наука за нас не е само велик идеал, а сила, с която ние се изпълваме, и от тази сила към нас идва познанието. Духовната наука ще придобива все по-голяма популярност, тя ще прониква всички религиозни и практически сфери на живота както великия закон на битието пронизва всички същества. Тя е фактор за развитие на човечеството.
към текста >>

52. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Лесно бихме могли да извършим наблюдението, че в живота се срещат някои явления, които трудно могат да бъдат свързани едно с друго, ако не се разглеждат от гледна точка на духовната наука.
Лесно бихме могли да извършим наблюдението, че в живота се срещат някои явления, които трудно могат да бъдат свързани едно с друго, ако не се разглеждат от гледна точка на духовната наука. Ако някой наблюдава например проявите на висока температура у детето, той най-често стига до извода, че те са свързани с развалени зъби. Жени, които имат такава температура най-често страдат и от лоши зъби. Защо? За щото тези две тенденции тази на втвърдяване, изразяваща се в образуването на зъбите, и тази на развитието, на отключването, на израстването извън собствените граници, изразяваща се в репродуктивната сила, във възпроизводството са свързани една с друга. Ако едната претърпи поражения то и другата неминуемо страда.
към текста >>

В този смисъл казах, че това, което казва Духовната наука е практически приложимо в живота, и ако погледнем истини като, тази, която се съдържа в монголската приказка от гледна точка на Духовната наука, то ние ще разберем по-ясно това, което сега ни се струва загадъчно и ще прозрем истината в него.
Сега помислете, колко благодатни биха били за хората, които са призвани да ги репрезентират, науките, ако знаеха по какъв начин човешките органи са подчинени на този омекотяващ и втвърдяващ принцип. В този смисъл казах, че това, което казва Духовната наука е практически приложимо в живота, и ако погледнем истини като, тази, която се съдържа в монголската приказка от гледна точка на Духовната наука, то ние ще разберем по-ясно това, което сега ни се струва загадъчно и ще прозрем истината в него. Ние ще наблюдаваме света с други сетива и ще се научим да разбираме например странното явление каквото представлява птичият полет. С настъпването на студената есен птиците поемат по чудни пътеки от север към по-топлия юг, прелитат понякога стотици мили, а напролет се завръщат по други пътища. Казахме, че родът на птиците е застинал на едно по-ранно състояние в развитието си. Вие знаете, че действителният напредък на земята започна едва с отделянето на луната от земята. По-рано, когато земята и днешната луна образуваха едно небесно тяло, т.нар.
към текста >>

53. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ние започнахме с разглеждането на висшите светове и в тази връзка опознахме, до известна степен, предназначението на Духовната наука – да даде на човека възможност да се запознае и опознае живота, внасяйки все по-голяма степен в неговата работа това, което тайнствено участва във всяко движение на неговата ръка, във всичко, което твори с духа, душата и тялото.
Ние започнахме с разглеждането на висшите светове и в тази връзка опознахме, до известна степен, предназначението на Духовната наука – да даде на човека възможност да се запознае и опознае живота, внасяйки все по-голяма степен в неговата работа това, което тайнствено участва във всяко движение на неговата ръка, във всичко, което твори с духа, душата и тялото. Той от всички страни е обкръжен от спътници, и благодарение на Духовната наука ще може все повече да осъзнава тези същества, да живее и твори в съзвучие с тях. Така духовните изследвания ще му открият пълнотата на действителността и ще го направят способен да внесе познание и мъдрост в живота.
към текста >>

54. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Антикварното изследване е работа на учените, докато Духовната наука е неделима от живота.
Понякога ние трябва да защитим източните истини от тези, които претендират, че ги познават добре. Мнозина от хората, които днес са привлечени от тези истини, представяни като така нареченото „индийско учение”, просто нямат никаква представа, че им се предлага едно много объркано учение. Днешната Духовна наука изобщо не смята, че е разновидност на някакво източно-индийско учение. В определени кръгове хората наистина са привлечени от това, което идва отдалеч, например от Америка. Обаче истината навсякъде е у дома си. Антикварното изследване е работа на учените, докато Духовната наука е неделима от живота. Духовно-научната истина може да бъде изследвана и проверена всеки момент и навсякъде. Ето какво не бива да забравяме.
към текста >>

Скъпи мои приятели, след като отново сме се събрали тук, нека да припомня: Когато скоро ще се разделим, ние трябва да отнесем със себе си не само определен сбор от истини; ние трябва да отнесем със себе си едно общо впечатление, едно общо усещане, което най-точно изразява формата, под която последователят на Духовната наука ще разпознае своя основен волев импулс - а именно, че той трябва да внесе Духовната наука в живота и че не бива да бъде отклоняван от нищо в това свое намерение.
Скъпи мои приятели, след като отново сме се събрали тук, нека да припомня: Когато скоро ще се разделим, ние трябва да отнесем със себе си не само определен сбор от истини; ние трябва да отнесем със себе си едно общо впечатление, едно общо усещане, което най-точно изразява формата, под която последователят на Духовната наука ще разпознае своя основен волев импулс - а именно, че той трябва да внесе Духовната наука в живота и че не бива да бъде отклоняван от нищо в това свое намерение.
към текста >>

55. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота.
Хората са при месени в този живот. Духовната наука не ще направи да обеднее нито на йота този живот. Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот. Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота. Усвоявайки духовните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно. Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния свят, те са добили сила.
към текста >>

56. 1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Заради тях и за да избегне техните противоречия Духовната наука не може да стане чужда на живота.
Но действителното духовно познание не трябва да бъде едностранчиво догматично. То може да прокара нишките към най-различните сродни възгледи, свързвайки ги помежду си. Това, което има да каже, то може да го каже от най-различни гледища и именно благодарение на това духовното познание смята, че може да действува плодотворно. Догматици от всички отсенки могат да се намерят в това противоречие. Но с това те само показват, че техните мисли са далече от самия живот. Заради тях и за да избегне техните противоречия Духовната наука не може да стане чужда на живота.
към текста >>

57. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент.
В нашата епоха хората никога не се събират заедно в едно общество на хармония и любов и съгласие, ако хармонията, любовта и съгласието останат само на думи. Има само едно нещо, което може да даде почвата, върху която трябва да узрее първият наш принцип за всеобщо Братство и всеобща Любов: това е задружната работа. Това, което изказах с тези думи, може винаги да бъде само осъществено в отделни примери. Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия духовен живот, а в целия наш съвременен живот и ще се изпълнят. В човешката работа наистина ще се влее човешки дух, а с това и човешкият прогрес. И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент. Ако само и се даде възможност, тя може да проникне и да оживотвори всеки клон на нашия живот по най-практичен начин. Общо взето нашето съвремие е вече узряло в смисъла, че във всяка една област ни показва необходимостта от намесата на духовно-научните истини. Навсякъде ние виждаме, че нашето съвремие изисква от нас: духовното познание трябва да проникне в нашия живот, да се влее в нашия живот. Обаче разбирането на човечеството накуцва само бавно след човешките нужди. Ето защо още дълго време нашата работа може да бъде само работа на пионери, работа за бъдещето.
към текста >>

Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота.
Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа.
към текста >>

58. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Да се стараем да поставяме всичко това, даже и което може да ни даде толкова издигнатата духовна наука, не твърде високо, ако става дума за среща с този най-велик проблем на живота.
Разглежданията, които бяха предприети във връзка с Евангелието от Йоан и Евангелието от Лука[1], и общата постройка на изложените мисли са подчинени на следната гледна точка: това, което обозначаваме като съществото Христос Исус (доколкото изобщо в наше време е възможно човешкото му разбиране), е толкова велико, обширно и огромно, че разглеждането не може да изхожда от това, по едностранчив начин да се каже кой е бил Христос Исус и какво значение има съществото Му за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. В нашите разглеждания това би се показало като неуважение по отношение на най-великия миров проблем. Почит и благоговение – това са думите, които изразяват този начин на мислене, от който бяха дадени нашите разглеждания. Благоговение и почит, които бихме могли да изразим в настроението: старание да не се поставя твърде високо това, което се явява човешко разбиране, когато се намираме пред най-великия проблем. Да се стараем да поставяме всичко това, даже и което може да ни даде толкова издигнатата духовна наука, не твърде високо, ако става дума за среща с този най-велик проблем на живота. И да не смятаме, че човешките думи могат да кажат нещо друго, освен едностранчива характеристика на този най-велик проблем.
към текста >>

59. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Духовната наука не трябва да бъде теория, учение, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен живот.
И така, онзи ден в Берн показах, какво става сега в различните клонове на Немската секция. По определена причина се опитах във връзка с Евангелието от Матей ескизно да насоча вниманието към Христос. Това има своите съвсем определени основания. Духовната наука не трябва да бъде теория, учение, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен живот. Трябва да се учим да гледаме по нов начин на света. Тук съществува способност, която трябва да добием, която човек усвоява и все повече се научава на нея благодарение на съкровищата на мъдростта на антропософията. В езика ни няма подходяща думи за това качество или способност, но духовната наука ще изнамери дума за обозначаване на това ново сърдечно възприятие. Дотогава можем да употребяваме за това следното определение – смирена скромност, в частност – по отношение на такива документи, като Евангелията, които ни донасят вести за това най-значително събитие в еволюцията на Земята. Тъй като се учим тук, можем, всъщност, само много бавно да се приближаваме към изводите и истините, които са необходими, за да се изследва проблема Христос.
към текста >>

60. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Наистина човек се развива като духовен учен чрез асоцииране на такива въпроси които всъщност са въпроса на усещането, чувството и характера, накъсо, въпроси на живота с идеите на Духовната наука.
Когато човек, който за известно време се е занимавал с мирогледа на Духовната Наука, оставя различните мисли, идеи и знанието които той е придобил, да му въздействуват, това знание го подтиква към множество въпроси. Наистина човек се развива като духовен учен чрез асоцииране на такива въпроси които всъщност са въпроса на усещането, чувството и характера, накъсо, въпроси на живота с идеите на Духовната наука.
към текста >>

61. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Посредством живота в нашите групи и чрез факта, че ние се срещаме всяка седмица нашите души би трябвало постепенно да узреят до точката, при която те стават възприемчиви дори за онези елементи на Духовната наука, които слизат или, ако предпочитате, се изкачват от по-общите истини които ние вече сме в състояние да съобщаваме чрез екзотеричните лекции на общата публика, до конкретните факти на живота.
Нашите лекции при груповите ни събрания биха допринесли малко за нашия напредък, ако не можехме понякога да говорим за по-интимните процеси на духовния живот на човечеството. Онова, за което би трябвало да се стремим в нашите групи е подготовка за постигане на висши духовни истини. Същевременно, не трябва да мислим, че такава една подготовка се състои само в научаване на теории и идеи. Онова, което ние наричаме подготовка за постижение на висши истини всъщност би трябвало да се състои в специално състояние на сетивата и сетивността в нашите души. Посредством живота в нашите групи и чрез факта, че ние се срещаме всяка седмица нашите души би трябвало постепенно да узреят до точката, при която те стават възприемчиви дори за онези елементи на Духовната наука, които слизат или, ако предпочитате, се изкачват от по-общите истини които ние вече сме в състояние да съобщаваме чрез екзотеричните лекции на общата публика, до конкретните факти на живота.
към текста >>

62. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Цели сфери на живота като философията и науката тепърва трябва да бъдат наситени с него.
Точно поради тази причина обаче тя не молеше да бъде дадена в своята цялост в началото. Само първоначалният импулс можеше да бъде даден, в който трябва да се проникне. Този импулс след това постепенно ще навлезе във всички сфери на живота. Макар, че почти 2000 г. са изминали от Мистерията на Голгота, Христовият Импулс днес едва е започнал да бъде възприеман. Цели сфери на живота като философията и науката тепърва трябва да бъдат наситени с него. Буда можеше да даде цялостно своето учение, защото той се отнасяше към една древна мъдрост, която все още се изживяваше по неговото време. Христовият Импулс обаче трябва постепенно да надвие. Една теория на познание, основаваща се върху тези факти остро контрастира с тази на Кант, който не знаеше, че всъщност нашето знание е, което трябва да бъде прочистено.
към текста >>

63. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ето защо винаги се е казвало в окултната наука, че между живота в Микрокосмоса и в Макрокосмоса лежи потокът на забравата.
Така чрез забравяне за своето собствено съществуване при заспиването си човек преминава в Макрокосмоса. Всяка нощ той преминава от своето микрокосмическо Битие в Макрокосмоса и става едно с последния, тъй като излива в него своя Аз и своето астрално тяло. Но понеже в настоящия ход на своя живот той е способен да работи само в света на будния живот, неговото съзнание спира в мига, в който той преминава в Макрокосмоса. Ето защо винаги се е казвало в окултната наука, че между живота в Микрокосмоса и в Макрокосмоса лежи потокът на забравата. На този поток на забравата човек преминава във Големия Свят, когато при заспиване преминава от Микрокосмоса в Макрокосмоса. Така можем да кажем, че през всеки период на сън човек предава два члена на своето същество астралното тяло и Аза на Макрокосмоса.
към текста >>

64. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Като резултат на такива мисли в древната наука в употреба влязоха същите имена за силите на Вселената като онези за силите, работещи в живота ни.
Перспективата, разкриваща се тук, е на могъщи сили, лежащи в основата на реда на нашата планетарна система, направляващи великия космически часовник, както собственият ни живот се направлява в хода на 24 часа. Тогава няма да изглежда абсурдна мисълта, че в Макрокосмоса действат могъщи сили сили аналогични на онези, водещи живота ни през деня и нощта. Като резултат на такива мисли в древната наука в употреба влязоха същите имена за силите на Вселената като онези за силите, работещи в живота ни. Силата, която в Макрокосмоса движи Марс около Слънцето, е подобна на онази, която ни праща да спим. Силата в Макрокосмоса, движеща Венера около Слънцето, е подобна на онази, която направлява Сетивната душа през деня. Отдалеченият Сатурн, със своето слабо влияние, изглежда да наподобява онези слаби сили, които работят, само в особени случаи, върху Съзнателната душа в хората, които са сомнамбули. А въртенето на Луната около Земята се дължи на сила подобна на онази, която направлява съзнателните ни дела в будния живот. Пространствените разстояния означават нещо, което се изразява в определено отношение в нашия собствен регулиран от времето живот.
към текста >>

65. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Трябва да се подчертава отново и отново, че към самата същност на духовното познание принадлежи това, че всичко, свалено от висшите светове посредством изследванията на Духовната Наука, може да бъде разбрано с понятията и идеите, които човек може да придобие днес по време на живота във физическия свят.
Необходимо беше да се добави днешната лекция към десетте обявени в плана, защото някои от темите се нуждаят от това да бъдат допълнени в определени отношения. Вие ще сте осъзнали, че ако ще се представят всички аспекти на тези теми, някой би трябвало да говори не седмици, а месеци, а може би дори и години. В настоящото време обаче, съществената нужда във връзка със съобщенията на Духовната Наука не е толкова голяма, така че целият обсег на духовно-научното познание ще бъде обхванат възможно най-сбито, но ще бъде даден стимул не само на интелекта въпреки че това е жизненоважно а също и на нещо друго. Трябва да се подчертава отново и отново, че към самата същност на духовното познание принадлежи това, че всичко, свалено от висшите светове посредством изследванията на Духовната Наука, може да бъде разбрано с понятията и идеите, които човек може да придобие днес по време на живота във физическия свят. Няма нищо в Духовната Наука, което да не може да се схване по този начин.
към текста >>

66. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

В хода на изложенията, продължаващ вече години наред, ние се убедихме, че Антропософията, или Науката за Духа, съвсем не трябва да бъде някаква абстрактна теория или доктрина, някакво неясно учение, а сигурен извор на жизнени сили, и че тя ще изпълни своите задачи едва тогава, когато благодарение на всичко, което внася в познанието и в нашите души направи живота по-богат, по-разбираем, а душите ни по-жизнеспособни и по-активни.
Този лекционен цикъл ще засегне редица въпроси от областта на Антропософията, които са дълбоко свързани с живота. В хода на изложенията, продължаващ вече години наред, ние се убедихме, че Антропософията, или Науката за Духа, съвсем не трябва да бъде някаква абстрактна теория или доктрина, някакво неясно учение, а сигурен извор на жизнени сили, и че тя ще изпълни своите задачи едва тогава, когато благодарение на всичко, което внася в познанието и в нашите души направи живота по-богат, по-разбираем, а душите ни по-жизнеспособни и по-активни.
към текста >>

67. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Едно от доказателствата за това е цялата повърхностна същност на официалната наука: Колко много разсъждения и теории има в нея, и колко необхванати остават нещата от живота.
Но от друга страна, само един „втвърден" мозък е адекватния инструмент за интелекта; за душевните сили „втвърдения" мозък не представлява особен интерес. Защото интелектуализмът е свързан преди всичко с физическия план на нещата. В известен смисъл бихме могли да говорим дори за „замразеност на мозъка"; и той първо трябва да бъде „размразен", за да стане годен за по-свободни размишления. Обаче по този начин мъжът е много по-малко предразположен да приема в себе си онези опитности, които са свързани с най-дълбоките пластове на душевния живот. А и дори да ги приема, те не го засягат така дълбоко. Едно от доказателствата за това е цялата повърхностна същност на официалната наука: Колко много разсъждения и теории има в нея, и колко необхванати остават нещата от живота. Ето един пример за повърхностната същност на днешната наука:
към текста >>

В много области от живота тъкмо външните факти изискват една вярна трактовка, едно правилно интерпретиране; но официалната наука не е в състояние да го направи.
Да, всичко трябва да бъде старателно премислено, за да разберем, че за окултното изследване, раждането и смъртта при човека са нещо коренно различно, отколкото са те при бозайниците или при птиците. Тези процеси могат да бъдат проучвани, само ако хората отново насочат поне малко вниманието си към източниците и резултатите на духовното изследване. В противен случай, когато официалната наука остава само при външните факти от сетивния свят, се получава така, че всичко, което хората мислят и предполагат за физическите процеси, няма нищо общо с истината. Цялата днешна теоретична наука е една фантастна измислица, възникваща от механичното комбиниране на външните факти според техния видим образ. В много области от живота тъкмо външните факти изискват една вярна трактовка, едно правилно интерпретиране; но официалната наука не е в състояние да го направи.
към текста >>

68. Предговор GA_121 Отделните души на народите

Всичко това е непостижимо за онова разглеждане на живота, което обяснява същността и еволюцията на народите, единствено с такива представи, които са валидни за естествената наука.
Всичко това е непостижимо за онова разглеждане на живота, което обяснява същността и еволюцията на народите, единствено с такива представи, които са валидни за естествената наука. Тази механистично-физическа наука даде своя велик принос в безброй важни открития в областта на механиката, физиката, химията; обаче, за откритията в областта на духовния живот е необходима една съвършено друга наука, която се стреми да обхване фактите и процесите, разиграващи се в духовния свят. Нашето време се нуждае именно от една такава наука.
към текста >>

69. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Най-добрите последователи на Духовната наука са тези, които използват нашите лекции като стимул да подложат тяхното съдържание на основна проверка и едва тогава да го приложат в живота.
И аз съм напълно сигурен: колкото по-прецизно проверявате, толкова по-дълбоко ще се убедите, че това, което обсъждаме тук, черпейки от изворите на розенкройцерството, е в пълно съответствие с истината. Аз разчитам на това, че розенкройцерското познание няма да бъде прието безкритично и сляпо, а ще бъде подложено на все по-добросъвестна проверка, която няма нищо общо с повърхностните методи на официалната наука. Вземете най-новите постижения на естествените науки, вземете всичко, до което са стигнали най-новите изследвания в областта на историята или религията аз съм напълно спокоен! Колкото повече изпитвате нещата, толкова повече ще се убедите в правилността на розенкройцерското познание. Вие не трябва да приемате нищо, ако то Ви бъде наложено по силата на авторитета. Най-добрите последователи на Духовната наука са тези, които използват нашите лекции като стимул да подложат тяхното съдържание на основна проверка и едва тогава да го приложат в живота. Да, това което обсъждаме тук, черпейки от изворите на розенкройцерството, може да бъде изпитано във всички области на живота. Ние сме далеч от намерението да издигаме някакви догми и да заявяваме: Ето, тези неща означават това и това, и Вие трябва да ни повярвате. Внимателно изпитайте това, което и сега срещате при душевно силните, здрави хора, и Вие сами ще доловите, че тук пророчески се загатват част от бъдещите Христови откровения. Вие трябва само да отворите очи и да изпитате нещата без никакво предубеждение. Нищо не бива да се приема по силата на авторитета.
към текста >>

70. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Те не са в състояние да разберат, защо по отношение на действителните, велики въпроси на живота и на съществуването съвременната наука трябва да проявява такъв дилетантизъм, който е ненадминат.
За съжаление трябва да кажем, че по отношение на въпросите, които трябва да разгледаме, съвременната наука не е в състояние да каже абсолютно нищо, че съвременния учен не са в състояние да знаят, защо техните изходни точки не могат да доведат до решение на въпроса. Те не са в състояние да разберат, защо по отношение на действителните, велики въпроси на живота и на съществуването съвременната наука трябва да проявява такъв дилетантизъм, който е ненадминат. Следователно много ви моля да схващайте винаги това, което се казва, така, че на неговата основа стои едно пълно съзнание за всичко онова, което съвременната наука би имала да каже по дадения въпрос. Естествено в една кратка поредица от сказки не може да се изисква да се навлезе подробно в полемика по отношение на това, което би могло да се каже за опровержение на един или друг съвременен възглед върху съответния въпрос. Доколкото е възможно аз ще се огранича само в положителното и ще трябва да се доверя, че в един кръг от антропософи действително се взема предвид предпоставката, която току що изтъкнах, във всички подробности.
към текста >>

71. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Духовната Наука точно описва отделните състояния, които позволиха възникването на живота.
Обаче с това отделяне на Луната от Земята е свързано и нещо друго. Следва да сме наясно, че всичко, което наричаме „живот", е възникнало бавно и постепенно на нашата планета. Духовната Наука точно описва отделните състояния, които позволиха възникването на живота. Многократно сме говорили за Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и за сегашната Земя*14. Следователно, това което наричаме „отделяне на Слънцето", а също и предишното състояние, когато Слънцето и Земята представляваха едно тяло, са предшествувани от други еволюционни процеси, които са от съвсем друго естество, а именно Сатурновото развитие, Слънчевото развитие и Лунното развитие. Когато Земята се появи в днешната си форма, тя продължаваше да е свързана със субстанциите на всички планети, които спадат към нашата Слънчева система и които ще се отделят и обособят едва по-късно. Тази диференциация е резултат от определени сили, които се проявяваха на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
към текста >>

72. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

В края на двете публични лекции не случайно аз остро изтъкнах, че за човека антропософията не бива да представлява някаква наука, изобщо нещо, което обикновено наричаме “познание”, а нещо, което в нашата душа може да се превърне от чисто познание, от чиста теория в непосредствен живот, в еликсир на живота.
В края на двете публични лекции не случайно аз остро изтъкнах, че за човека антропософията не бива да представлява някаква наука, изобщо нещо, което обикновено наричаме “познание”, а нещо, което в нашата душа може да се превърне от чисто познание, от чиста теория в непосредствен живот, в еликсир на живота. Така, че чрез антропософията ние не само знаем нещо, а преди всичко вливаме в себе си сили, които ни помагат не само в обикновения живот, който водим във физическото съществувание, а и в цялостния живот, който водим както във физическото съществувание, така и в безплътното състояние между смъртта и новото раждане.
към текста >>

73. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

От една универсална наука, която се занимава не само с единичните подробности, но и с целостта на живота.
Несъмнено, Земният човек усеща тези настроения все по-ясно, все по-отчетливо. И всъщност онези Земни хора, които усещат най-добре тези настроения, този космически копнеж, като в същото време си дават сметка за особения характер на нашата епоха, са точно тези, които влизат в нашето Антропософско Движение. Тук те имат възможност да опознаят не само външния живот и неговите укротяващи въздействия, насочени към обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на живота и които никой не може да укроти. И все пак тези първопричини на живота могат да бъдат намерени! От кого? От една универсална наука, която се занимава не само с единичните подробности, но и с целостта на живота. Всичко онова, което се разиграва в дълбините на душата и напира към горните пластове на човешкото съзнание, трябва да бъде посрещнато от едно истинско духовно-научно изследване, чийто обект е космическото битие на човека и света, а не отделни подробности и фрагменти, защото в противен случай от долните пластове на душата се надигат сили, които копнеят за нещо, което не може да бъде постигнато никога.
към текста >>

74. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука.
Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието. Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо. Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука. Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши. Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука. Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят. Без значение е, ако не е имал това убеждение; той не е познавал душевните закони и не е знаел нищо за изследванията, които се извършват в душевната област. Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това.
към текста >>

75. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин.
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин. Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят. Теоретично хората търсят навън обосновката на факта, че в света може да има нещо духовно и че човекът не трябва да се разглежда от материална гледна точка, а че може да носи нещо духовно в себе си. Нашият светоглед се различава по това, че твърди за всеки един поотделно: Ти се намираш във връзка с духовните светове по този начин! Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
към текста >>

76. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Но трябва да се обърне внимание на това, че антропософската духовна наука има мисията да въведе в живота, да включи в него всичко онова, което трябва да произтече за една душа, която все повече си създава убеждението, че идеите за прераждането и кармата са реалност.
И между това, което му носи ежедневието, това, за което е угрижен и т. н., и това, което получава в сферата на антропософията, се получава една дълбока пропаст, една широка бездна. Бихме могли да кажем, че за повечето хора, а също и за антропософите от съвременността почти не съществува съгласуване на антропософските им убеждения с това, което вършат и представляват навън във всекидневния живот. Нека само да поставим в публичното пространство един конкретен въпрос и да го разгледаме в духовно-научен, в антропософски смисъл, и почти веднага ще установим, че интересът, който съществува при обсъждането на общи религиозни и подобни въпроси, за такива конкретни въпроси вече не е налице. Разбира се, не можем да очакваме антропософията да се възприема непосредствено и да започне да говори на всеки. Но трябва да се обърне внимание на това, че антропософската духовна наука има мисията да въведе в живота, да включи в него всичко онова, което трябва да произтече за една душа, която все повече си създава убеждението, че идеите за прераждането и кармата са реалност. И така, като характерен отличителен белег на съвременния антропософ може да се посочи това, че той е на път да си изгради едно обосновано вътрешно убеждение за валидността на идеите за прераждането и кармата. Всичко останало се получава вече от само себе си като непосредствено следствие, като последица.
към текста >>

77. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

които сме научили например за начина, по който се развиват различните съставни части на човека по време на живота: Особено нагледно това е описано в статията "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука" (1907 г.), в рамките на Събрани съчинения в Събр. съч.
Стр. 133. които сме научили например за начина, по който се развиват различните съставни части на човека по време на живота: Особено нагледно това е описано в статията "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука" (1907 г.), в рамките на Събрани съчинения в Събр. съч. № 34 "Луцифер-Гнозис 1903-1908 г".
към текста >>

78. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Обаче още когато разглеждаме човешкия живот върху Земята, ще допуснете, че чрез този човешки живот това Вие знаете от досегашната елементарна Духовна наука се раждат множество астрални същества и сили от астрални форми, които са в същност вредни, пречещи за живота.
Когато разглеждаме човека, така както той ходи пред нас, микрокосмоса, ние казваме: този човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т.н. Когато описваме една планетна система, трябва да поставяме най-нисшия член малко различно, трябва да кажем: една планетна система се състои от своите луни това е нейният труп -, от своите планети това е нейното физическо тяло и от всичко онова, диригент на което се оказва неподвижната система това е нейното етерно тяло. Ние намираме астралното от само себе си вътре в нея защото се запознаваме с него като знаем, че вътре в планетната система живеят същества. Както човекът живее в своите обвивки /тела/, така съществата на по-висшите йерархии обитават в обвивката труп, във физическата обвивка и в етерната обвивка на планетната система. За астралното тяло /обвивка/ бих могъл да кажа ние не трябва първо да се грижим, него ние имаме чрез езотерично-окултния поглед, който е насочен навътре. Обаче още когато разглеждаме човешкия живот върху Земята, ще допуснете, че чрез този човешки живот това Вие знаете от досегашната елементарна Духовна наука се раждат множество астрални същества и сили от астрални форми, които са в същност вредни, пречещи за живота. От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни, лоши мисли, те са действителности, разливат се в астралния свят, живеят там по-нататък. Така щото астралната сфера на една планета е изпълнена не само с това, което са нормалните субстанции на нейното душевно същество, а също от тези разливащи се астрални форми. И ако помислим само за всичко онова, което различните луциферически същества произвеждат като вредни сили, тогава бихте намерили в една планетна система извънредно много вредни астрални вещества. И, странно, окултният поглед, който има случай да наблюдава определено време живота на една комета, ни показва, че всичко, което представлява, комети и метеори въобще в нашата планетна система, се стреми постоянно да събере около себе си вредните астрални продукти в планетната система и да ги изнесе вън от планетната система. Ние ще видим и по-нататък в течение на сказките, как това се отнася особено за вредните астрални продукти на човека; обаче ние виждаме, че големите вредности, луциферическите вредности са изнесени навън от планетната система чрез кометите.
към текста >>

79. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Но ако Вие подходите към Вашия живот от естественонаучна гледна точка, тогава ще стигнете до възгледа, че Вашето физическо тяло в своята субстанциалност няма много общо с Вашите сродници на тази Земя; защото естествената наука Ви показва, че за 7-9 години химическите субстанции на тялото напълно се подновяват; с други думи мнозина, които приемат, че носят телесните субстанции от своето детство, сега ще трябва да признаят: в хода на живота тези субстанции са напълно изменени, това физическо тяло е станало съвършено друго.
Обаче за да превъзмогне себе си, човекът се нуждае от неоспоримо и дълбоко лично основание. При истинските окултни кандидати, такова дълбоко основание винаги може да се открие. И за нагледност, нека вземем следния пример. Представете си, че един човек стига дотам, да размишлява върху своя Аз, върху тази забележителна свръхсетивна част на човешкото същество. Преди всичко човекът забелязва, че този Аз така да се каже действува като сплотяваща сила в неговия земен живот. Но ако Вие подходите към Вашия живот от естественонаучна гледна точка, тогава ще стигнете до възгледа, че Вашето физическо тяло в своята субстанциалност няма много общо с Вашите сродници на тази Земя; защото естествената наука Ви показва, че за 7-9 години химическите субстанции на тялото напълно се подновяват; с други думи мнозина, които приемат, че носят телесните субстанции от своето детство, сега ще трябва да признаят: в хода на живота тези субстанции са напълно изменени, това физическо тяло е станало съвършено друго.
към текста >>

80. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Който ще описва живота на Рафаело, изхожда от живота, който се познава от духовната наука.
С това не казвам, че животът на Рафаело трябва да е нещо по-висше от живота например на Микеланджело, а само ви представям един факт за човешката душа. Опитайте се да си отговорите. Може да си отговорим, ако отправим поглед към първа картина, с която започва нашата мистерийна драма „Пазачът на прага.“ Там откриваме четири образа: Илия, Йоан Кръстител, Рафаело, Новалис. С това, което успяхме на сторим в хода на дългогодишната ни духовно-научна работа, се опитахме да покажем как една такава душевна индивидуалност – реинкарнираща се – от Илия преминава към Йоан кръстител, отново се ражда в Рафаело, после се явява в Новалис. Колкото и фантастично да може да изглежда това днес, то ще се приема за вярно в едно не толкова далечно бъдеще, така че разбирането на света ще претърпи крушение, ако на помощ не се вземе идеята за реинкарнацията на човешката душа и кармата, която пронизва различните земни животи, наречени духовните взаимовръзки на света. Който ще описва живота на Рафаело, изхожда от живота, който се познава от духовната наука. Навсякъде в нашето време навлиза питащо в човешката душа взаимовръзката на духовния свят с целия свят и възникват въпроси като този: Как става така, че внезапно в човешкия живот възникват мисли, сякаш от собствената душа, които са били налице в далечни времена, а сега отново се появяват? Може да се вгледаме в начина, по който духовният живот реално действа, а именно как прави така, че мислите се явяват отново и отново в следващите една след друга епохи, ако познаваме духовния ход на мислите, който е в състояние да разбули духовната наука.
към текста >>

81. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Най-добре е когато можем да чакаме, когато в живота за нас се явяват хората, които чувствуват в душата си нуждата да чуят нещо, които искат да се насочат към духовното и ние не трябва да проявяваме стремеж да привлечем всекиго към Духовната Наука.
Който иска да създаде няколко произведения по-някакъв външен повод, било това и най-малкото нещо, не ще може да го създаде така добре, както когато може да чака в пълна любвеобилна отдаденост момента на вдъхновението, можем да кажем също момента на благодатта. Това е също в духовния свят. Там няма никакво бързане и припряност, там има само душевно спокойствие. Така трябва да бъде при разпространяването на нашето движение. Всяка външна агитация, всяко желание да натрапим на хората външно Духовната Наука, не води всъщност до нищо. Най-добре е когато можем да чакаме, когато в живота за нас се явяват хората, които чувствуват в душата си нуждата да чуят нещо, които искат да се насочат към духовното и ние не трябва да проявяваме стремеж да привлечем всекиго към Духовната Наука. Ние ще имаме опитността, че колкото повече спокойствие, лишено от агитация можем да развием, толкова повече хора ще дойдат при нас, докато чрез една припряна агитация ще отблъснем хората от нас. Когато се изнася една публична лекция, това става само, за да се каже с нея, това, което трябва да бъде казано: който може да го приеме нека го приеме. В този смисъл, целият наш живот в движението на Духовната наука, трябва да бъде един покой на духовното, така че ние да оставяме да стане това, което трябва да стане и да чакаме с душевно спокойствие.
към текста >>

Що е Луцифер, това разбираме ние, ако не сме разбрали това по-рано чрез Окултната наука, чрез посвещението, или чрез живота след смъртта.
Така ние се вживяваме в сферата на Слънцето, проникнати от Христос. След това живеем в една област и навлизаме по-нататък, където имаме Слънцето под нас така, както по-рано сме имали Земята под нас. Ние започваме да гледаме назад към Слънцето и тук започва нещо твърде особено. В този момент ни се показва, че започваме да познаваме и един друг дух в неговата особеност, а именно духа на Луцифер. Що е Луцифер, това разбираме ние, ако не сме разбрали това по-рано чрез Окултната наука, чрез посвещението, или чрез живота след смъртта. Едвам когато сме стигнали отвъд сферата на Слънцето, ние се научаваме да го познаваме такъв, какъвто е бил преди да е станал Луцифер, когато е бил още един брат на Христос. Защото фактът, че той е станал нещо различно, това е настъпило едвам през времето, когато Луцифер е изостанал назад в своето развитие и се откъснал от напредъка на Космоса. И онова, което той може да върши като зло, се простира само до сферата на Слънцето. Над тази сфера има една друга сфера, където Луцифер може да развие своята дейност така, както е вършил своята дейност преди своето изоставяне назад, преди негово то падане. Тук той не развива нищо, което маже да бъде вредно за нас и когато сме се съединили по един правилен начин с Тайната на Голгота, ние преминаваме по-нататък ръководени от Христос, като Луцифер ни приема и вървим по един правилен начин в следващите сфери на Вселената.
към текста >>

82. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане.
За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас. Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта. Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е.
към текста >>

Чрез произвеждането от здравия човешки ум, разбиране на Духовната наука в нас израства познанието за това, което срещаме в живота, преди всичко на това, което е душата на нашите себеподобни.
Много не що е било тайно скрито в това, което е произвела еволюцията на човечеството и още много неща ще станат разбираеми само тогава, когато хората ще гледат нещата чрез това, което може да изостри окултния поглед. Обаче в крайна сметка най-важното не са всички тези неща! Дали разбираме едно произведение на изкуството по-добре, или по-лошо, това е нещо общочовешко. Обаче важното е нещо друго! Когато сме изострили нашият поглед, тогава ние получаваме едно разбиране за другите души, за душите на другите хора не чрез окултният поглед, който може да вижда духовния свят, а чрез погледа, който е изострен от Духовната наука. Чрез произвеждането от здравия човешки ум, разбиране на Духовната наука в нас израства познанието за това, което срещаме в живота, преди всичко на това, което е душата на нашите себеподобни. И ние се стараем да развием разбиране за всяка човешка душа.
към текста >>

83. 6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато се отнасяме в смисъла на това, което можем да изпитаме чрез Духовната наука, ние ставаме устрои тели на съвършено други отношения на живота, на отношения на живота, които действуват от единия свят в другия.
Когато се отнасяме в смисъла на това, което можем да изпитаме чрез Духовната наука, ние ставаме устрои тели на съвършено други отношения на живота, на отношения на живота, които действуват от единия свят в другия. В това отношение можем да кажем, че днес развитието на Духовната наука не е напреднало особено много, за да се превърне тя в сили на живота. Имаме да вършим още извънредно много, за да превърнем в действителни сили това, което Духовната наука може да ни даде и добре би било да се запознаем с истините на Духовната Наука и след това да устроим целият си живот съобразно тези истини. Ако разберем Духовната наука в този дълбок смисъл, ако направим от нея един нерв на живота, тогава на Земята малко ще се спори върху духовната теория. Този е въпросът, върху който трябва да размислим. Чрез Духовната наука се изменя не само земния живот, а целият живот на човечеството.
към текста >>

В това отношение можем да кажем, че днес развитието на Духовната наука не е напреднало особено много, за да се превърне тя в сили на живота.
Когато се отнасяме в смисъла на това, което можем да изпитаме чрез Духовната наука, ние ставаме устрои тели на съвършено други отношения на живота, на отношения на живота, които действуват от единия свят в другия. В това отношение можем да кажем, че днес развитието на Духовната наука не е напреднало особено много, за да се превърне тя в сили на живота. Имаме да вършим още извънредно много, за да превърнем в действителни сили това, което Духовната наука може да ни даде и добре би било да се запознаем с истините на Духовната Наука и след това да устроим целият си живот съобразно тези истини. Ако разберем Духовната наука в този дълбок смисъл, ако направим от нея един нерв на живота, тогава на Земята малко ще се спори върху духовната теория. Този е въпросът, върху който трябва да размислим. Чрез Духовната наука се изменя не само земния живот, а целият живот на човечеството. И ако Духовната наука бъде повече, много повече превърната в дело на сърцето по околният път, чрез разбирането на идеите, когато хората ако можем да употребим тези банални думи се държат и отнасят в смисъла на Духовната наука, тогава все повече и повече ще се прояви взаимоотношението между физическия и духовен свят.
към текста >>

Ако разберем Духовната наука в този дълбок смисъл, ако направим от нея един нерв на живота, тогава на Земята малко ще се спори върху духовната теория.
Когато се отнасяме в смисъла на това, което можем да изпитаме чрез Духовната наука, ние ставаме устрои тели на съвършено други отношения на живота, на отношения на живота, които действуват от единия свят в другия. В това отношение можем да кажем, че днес развитието на Духовната наука не е напреднало особено много, за да се превърне тя в сили на живота. Имаме да вършим още извънредно много, за да превърнем в действителни сили това, което Духовната наука може да ни даде и добре би било да се запознаем с истините на Духовната Наука и след това да устроим целият си живот съобразно тези истини. Ако разберем Духовната наука в този дълбок смисъл, ако направим от нея един нерв на живота, тогава на Земята малко ще се спори върху духовната теория. Този е въпросът, върху който трябва да размислим. Чрез Духовната наука се изменя не само земния живот, а целият живот на човечеството. И ако Духовната наука бъде повече, много повече превърната в дело на сърцето по околният път, чрез разбирането на идеите, когато хората ако можем да употребим тези банални думи се държат и отнасят в смисъла на Духовната наука, тогава все повече и повече ще се прояви взаимоотношението между физическия и духовен свят.
към текста >>

Твърде особената форма на един пълен с предчувствие живот ще се развие, чрез това именно в душите на онези, които са се сближили в живота с Духовната наука.
И какво ще можем ние постепенно да чувствуваме например, чрез нещо подобно, когато човешката природа се е насочила според разбирането дадено от Духовната наука? Чрез един такъв момент, в който би могло да се случи нещо, което е свързано с нас, ние бихме се превърнали в един временен медиум, бихме се пренесли в едно кратко медиумистично състояние, стигайки до положението да направим духовният свят да просветне в нашето съзнание. Такива моменти биха могли да бъдат извънредно плодотворни за човека, когато мъртвите действуват в него, когато той ще има едно съзнателно знание за мъртвите. Моменти на несбъднати се факти, които са свързани с нас, се превръщат по определен начин в будители за впечатления от духовния свят. Твърде особената форма на един пълен с предчувствие живот ще се развие, чрез това именно в душите на онези, които са се сближили в живота с Духовната наука. И поради причината, че човечеството се намира в еволюция, действително в еволюция и само един късоумен човек може да вярва, че човешкият род е бил надарен през всички времена със същите душевни способности, каквито той притежава днес. Душевните способности се променят и както е вярно, че днес човекът има заложба да възприема предимно нещата външно и да обработва с мисълта възприятието, също така е вярно, че чрез такива отношения, каквито бяха описани сега, той ще се развие в една епоха, в която ще бъдат развити душевно-духовни сили и способности. Следователно също и по този начин съществува изглед Духовната наука да се превърне в една сила на живота, която ще действува съграждащо в живота. По-рано ни видяхме, как може да бъде упражнявано едно действие от физическото поле горе в живота след смъртта, сега виждаме как могат да бъдат създадени врати, или прозорци, за да може да бъде виждано във физическия живот това, което мъртвите изживяват. С това аз исках само да ви дам едно понятие за това как могат да бъдат създадени начини за съобщение между двата свята.
към текста >>

Следователно също и по този начин съществува изглед Духовната наука да се превърне в една сила на живота, която ще действува съграждащо в живота.
Такива моменти биха могли да бъдат извънредно плодотворни за човека, когато мъртвите действуват в него, когато той ще има едно съзнателно знание за мъртвите. Моменти на несбъднати се факти, които са свързани с нас, се превръщат по определен начин в будители за впечатления от духовния свят. Твърде особената форма на един пълен с предчувствие живот ще се развие, чрез това именно в душите на онези, които са се сближили в живота с Духовната наука. И поради причината, че човечеството се намира в еволюция, действително в еволюция и само един късоумен човек може да вярва, че човешкият род е бил надарен през всички времена със същите душевни способности, каквито той притежава днес. Душевните способности се променят и както е вярно, че днес човекът има заложба да възприема предимно нещата външно и да обработва с мисълта възприятието, също така е вярно, че чрез такива отношения, каквито бяха описани сега, той ще се развие в една епоха, в която ще бъдат развити душевно-духовни сили и способности. Следователно също и по този начин съществува изглед Духовната наука да се превърне в една сила на живота, която ще действува съграждащо в живота. По-рано ни видяхме, как може да бъде упражнявано едно действие от физическото поле горе в живота след смъртта, сега виждаме как могат да бъдат създадени врати, или прозорци, за да може да бъде виждано във физическия живот това, което мъртвите изживяват. С това аз исках само да ви дам едно понятие за това как могат да бъдат създадени начини за съобщение между двата свята.
към текста >>

84. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това може да означава за него едно дълбоко страдание през време на живота му в Камалока, а именно, че не знае нищо за тази наука и няма свой спомен, няма никакъв спомен за нея.
Това е напълно възможно. Такива противоречия съществуват в човешката природа. Ако изследваме астралното съзнание на един такъв човек, подсъзнанието, можем да констатираме, че там живее една скрита за него симпатия към Духовната наука, която той мрази в своето горно съзнание. След смъртта това се оказва от голямо значение, защото след смъртта човекът става истинен в това отношение. Някой, който така на Земята се е заклел, да мрази силно Духовната наука обаче в своето подсъзнание я обича и който през време на земния си живот, я е отричал и отхвърлял, след смъртта изпитва често пъти една изгаряща любов към нея. Това може да означава за него едно дълбоко страдание през време на живота му в Камалока, а именно, че не знае нищо за тази наука и няма свой спомен, няма никакъв спомен за нея. Защото в първото време след смъртта, човекът живее предимно от спомена. Така че след смъртта, човекът зависи не само от това, което го измъчва, или също от това което му донася радост, но и от това което на Земята е живяло в неговото подсъзнание. Тогава човекът става напълно истинен в това отношение.
към текста >>

Ако Духовната наука не остане само една теория, а стане непосредствен импулс на живота, следователно, ако тя стане това, което трябва да стане, тогава не ще стане никакво разделяне, а непосредствено съобщение.
Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука. Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият. Ние можем фактически да четем на мъртвият. Това прехвърля пропастта, която съществува между живите и мъртвите. Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин. Ако Духовната наука не остане само една теория, а стане непосредствен импулс на живота, следователно, ако тя стане това, което трябва да стане, тогава не ще стане никакво разделяне, а непосредствено съобщение. Четенето на мъртвите е един от случаите, в които ние можем да влезем в непосредствена връзка с мъртвите, в които можем да има помогнем. Онзи, който е пренебрегнал Духовната наука, остава винаги в мъчението да проявява желание за нея, ако ние тук на Земята не му помогнем. Обаче ние можем да му помогнем от тук, ако той въобще има едно такова желание. Така живият може да помогне на умрелият.
към текста >>

Обаче тук Духовната наука ще се намеси непосредствено в човешкият живот, ще стане един действителен елексир на живота.
По този начин е отново също възможно, мъртвият да бъде чут от живите въпреки че днес живите правят малко нещо, за да се свържат с мъртвите. Обаче тук Духовната наука ще се намеси непосредствено в човешкият живот, ще стане един действителен елексир на живота. Ако искаме да разберем как мъртвите действуват върху живите, трябва да изходим, може би от следното разглеждане.
към текста >>

Над пропастта, която разделя живите от мъртвите, ще бъде хвърлен мост, чрез Духовната наука, която ще стане действително един елексир на живота.
В такъв един момент, може да пролъхне в живота, като един сънищен образ, онова, което самите мъртви ни съобщават. Но човекът живее грубо. Той се интересува само от грубото, а не от финността на живота, които действуват и стават в този живот. В това отношение усвояването на Духовната наука създава финност на чувствата и усещанията. Тогава човекът ще почувствува как онези, които са заминали за другия свят, проникват в земния живот и ще има връзка с тях. Над пропастта, която разделя живите от мъртвите, ще бъде хвърлен мост, чрез Духовната наука, която ще стане действително един елексир на живота.
към текста >>

Тогава Духовната наука ще може да се превърне някога в един действително духовен сок на живота.
Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено. И това става не чрез една сантименталност, чрез една едностранчива сантименталност, а чрез неговата собствена природа. Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си божественото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане. Той ще знае: това, което е изживял, той го има сега в себе си като богатство на своя живот. Това са такива разглеждания, които са свързани именно с новите изследвания в духовния свят, които обаче могат да направят разбираема нашето собствено развитие. Тогава Духовната наука ще може да се превърне някога в един действително духовен сок на живота. За тези неща ще говорим в бъдеще.
към текста >>

85. 8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ще видим, че цялото човечество, когато Духовната наука ще може да проникне в него все повече и повече, ще изживее също нещо подобно, като едно пробуждане от един вид сън от живота.
Всъщност човекът е завладян от сънищен, или спящ живот. Онези хора, които минават през физическото съществуване, където водят техния всекидневен живот и не мислят върху нищо, приличат физически на хора спящи в живота: и онези, които се интересуват от това което е вън от физическия живот и е над него, което действува във физическия живот, това са хора, които са будни и за физическият живот. Ние можем да свържем нашето днешно разглеждане с разглежданията на миналите наши срещи, които могат да ни покажат, как Духовната наука, когато тя е правилно разбрана, е способна да действува в цялото човешко съществуване. Ще видим, че цялото човечество, когато Духовната наука ще може да проникне в него все повече и повече, ще изживее също нещо подобно, като едно пробуждане от един вид сън от живота. До човека стигат много неща и проникват в него, които отначало изглеждат непознати и загадъчни, загадъчни много повече за чувството, отколкото за сухият ум. Загадъчен е в определен смисъл моментът, когато една майка стои до ковчега на нейното дете, или обратно. Когато човек се е занимавал малко по-основно с човешкият живот, той ще забележи вече, колко загадъчни неща стават в живота на човека. При мене идват често пъти хора, чиито сестра, съпруг или мъж са умрели. Те казват: По-рано аз не съм размислил върху смъртта не съм се интересувал върху това какво следва след смъртта, обаче откакто мои близки роднини са починали, струва ми се, че те са още тук и това ме накара да потърся Духовната наука.
към текста >>

Самият живот довежда хората при Духовната наука и тя отплаща богато това, което става чрез тях, защото Духовната наука може да проникне живота със сили, които могат да дойдат само чрез нея.
До човека стигат много неща и проникват в него, които отначало изглеждат непознати и загадъчни, загадъчни много повече за чувството, отколкото за сухият ум. Загадъчен е в определен смисъл моментът, когато една майка стои до ковчега на нейното дете, или обратно. Когато човек се е занимавал малко по-основно с човешкият живот, той ще забележи вече, колко загадъчни неща стават в живота на човека. При мене идват често пъти хора, чиито сестра, съпруг или мъж са умрели. Те казват: По-рано аз не съм размислил върху смъртта не съм се интересувал върху това какво следва след смъртта, обаче откакто мои близки роднини са починали, струва ми се, че те са още тук и това ме накара да потърся Духовната наука. Самият живот довежда хората при Духовната наука и тя отплаща богато това, което става чрез тях, защото Духовната наука може да проникне живота със сили, които могат да дойдат само чрез нея. Когато човекът не съществува вече за физическите сетива, възниква първо загадъчният въпрос: Какво е тогава положението на човека след смъртта. Какво става с човека след смъртта. Официалната наука не може да даде никакъв отговор, защото тя констатира само това, което очите виждат, когато физическото тяло се разлага. Физическият мозък също се разлага и ясно е, че той не може да бъде от никаква полза за това, което човекът изживява без физическата дреха, без физическото тяло. и въпреки това въпросите, които се отнасят за отвъдният свят са налице и искат настоятелно отговор.
към текста >>

Тогава се явява следното: Ако в живота на Земята бихме отишли при тях с една книга на Духовната наука, те биха ни отблъснали, обаче след смъртта не бихме могли да им направим една по-голяма услуга, освен ако им четем от една такава книга.
В глъбините на душата, любовта може да бъде онова, което в обикновеното съзнание се проявява като омраза. Такива неща могат да се намерят във физическият живот на човека. Когато човекът е минал през вратата на смъртта, тогава действуват също всички скрити сили и копнежи, това което той е подтиснал във физическия живот се явява като съдържание на пречистването в Камалока. Ние виждаме да минават през вратата на смъртта хора, които тук са били врагове на Духовната наука, обаче след смъртта те развиват силен копнеж за тази наука. Такива мразещи Духовната наука хора тогава се стремят към нея. Тогава се явява следното: Ако в живота на Земята бихме отишли при тях с една книга на Духовната наука, те биха ни отблъснали, обаче след смъртта не бихме могли да им направим една по-голяма услуга, освен ако им четем от една такава книга. Имаме много случаи в нашето духовно движение, където принадлежащите на това движение са умрели и останалите живи тук на Земята са им чели тук на Земята и са им пренесли голяма полза. И мъртвите приемат това, което им се предлага с най-дълбока благодарност. По този начин може да се развие един прекрасен съвместен живот между живите и умрелите. Тук можем да видим, какво може да означава Духовната наука в практиката. Духовната наука не е само теория, тя действува и в живота, трябва да премахне стената, която съществува между живите и умрелите, тази пропаст може да бъде премахната.
към текста >>

Духовната наука не е само теория, тя действува и в живота, трябва да премахне стената, която съществува между живите и умрелите, тази пропаст може да бъде премахната.
Тогава се явява следното: Ако в живота на Земята бихме отишли при тях с една книга на Духовната наука, те биха ни отблъснали, обаче след смъртта не бихме могли да им направим една по-голяма услуга, освен ако им четем от една такава книга. Имаме много случаи в нашето духовно движение, където принадлежащите на това движение са умрели и останалите живи тук на Земята са им чели тук на Земята и са им пренесли голяма полза. И мъртвите приемат това, което им се предлага с най-дълбока благодарност. По този начин може да се развие един прекрасен съвместен живот между живите и умрелите. Тук можем да видим, какво може да означава Духовната наука в практиката. Духовната наука не е само теория, тя действува и в живота, трябва да премахне стената, която съществува между живите и умрелите, тази пропаст може да бъде премахната. Когато внасяме Духовната наука в живота с истинско убеждение, можем да имаме голяма полза. Не съществува никакъв по-добър съвет освен този, да четем на мъртвите. Защото една особеност е тази, че непосредствено след смъртта ние не можем да завържем нови отношения трябва да продължаваме старите. Налага се въпросът: Не може ли мъртвият да намери в другият свят съществата, които биха могли да го поучат? Това не може да стане!
към текста >>

Когато внасяме Духовната наука в живота с истинско убеждение, можем да имаме голяма полза.
Имаме много случаи в нашето духовно движение, където принадлежащите на това движение са умрели и останалите живи тук на Земята са им чели тук на Земята и са им пренесли голяма полза. И мъртвите приемат това, което им се предлага с най-дълбока благодарност. По този начин може да се развие един прекрасен съвместен живот между живите и умрелите. Тук можем да видим, какво може да означава Духовната наука в практиката. Духовната наука не е само теория, тя действува и в живота, трябва да премахне стената, която съществува между живите и умрелите, тази пропаст може да бъде премахната. Когато внасяме Духовната наука в живота с истинско убеждение, можем да имаме голяма полза. Не съществува никакъв по-добър съвет освен този, да четем на мъртвите. Защото една особеност е тази, че непосредствено след смъртта ние не можем да завържем нови отношения трябва да продължаваме старите. Налага се въпросът: Не може ли мъртвият да намери в другият свят съществата, които биха могли да го поучат? Това не може да стане! Първо ние можем да имаме отношения само към същества, с които сме били свързани преди да сме минали през вратата на смъртта.
към текста >>

Така Духовната наука може да стане практична в живота.
Тогава вратите, които разделят физическия от духовния свят биват отворени. Тогава може да се види, че мъртвите могат да говорят на хората, които са възпитали себе си в необходимата възприемчивост. До нас могат да проникнат важни неща: например, че мъртвият дава заповед да бъде изпълнено нещо, което той не е направил през време на своя живот. Така над пропастта, която разделя физическият от духовният свят, бива хвърлен мост по който може да се мине. Така, когато Духовната наука стане нещо практично, ние ще можем да се съобщаваме с мъртвите взаимно. Така Духовната наука може да стане практична в живота. Тя ще внесе свръхсетивният свят в непосредственото настояще. Сега може да възникне следващият въпрос: Когато вземем в ръцете си една книга третираща върху Духовната наука, ние четем на определен език. Разбират ли мъртвите този език? През периода на пречистването в Камалока след смъртта мъртвите разбират езика, който те са говорили на Земята. Едва при преминаването в Девакана този език престава да бъде разбиран.
към текста >>

86. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

За онзи, който не е свикнал да разглежда света и живота в светлината на Духовната наука, нещата след смъртта се представят съвсем парадоксално и вярно е това, което Шопенхауер е казал, че бедната истина трябва да понася това положение, че тя е парадоксална.
Ако запитаме по-нататък ясновидеца, как изглежда животът, когато сме минали през вратата на смъртта, той казва: съвършено различно от това, което изглежда тук на Земята. Тук ние вървим през света, виждаме как небесният свод се простира над нас, как Слънцето свети. Насочваме поглед навън към планините, към моретата, към съществата на другите природни царства. Самите ние вървим през света, имаме нашите мисли, чувства, страсти, желания и нашата вътрешност. След това минаваме през вратата на смъртта, тогава нещата се представят съвършено различно. За онзи, който не е свикнал да разглежда света и живота в светлината на Духовната наука, нещата след смъртта се представят съвсем парадоксално и вярно е това, което Шопенхауер е казал, че бедната истина трябва да понася това положение, че тя е парадоксална. Онова, което считаме тук като мисли, като представи, което тук е наш вътрешен живот, за което вярваме, че го носим вътре в нас, след смъртта то се явява като един вътрешен свят. Като една велика мощна картина на света се явява онова, което тук е мисли и представи, което тук е наш вътрешен живот, така се явява то след смъртта.
към текста >>

87. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ако през време на живота някой се е затъпявал, колкото и да е много, ако се е заглушавал, като е ругаел против Духовната наука, след смъртта се забелязва един стремеж и той изпитва страдания, защото този стремеж не може да бъде удовлетворен.
Там може да стане нещо друго. в астралното тяло живее подсъзнанието. Докато някой страстно ругае и вилнее против Духовната наука, може да се случи така, че в неговото подсъзнание да има толкова повече копнежа, стремежа да научи нещо от Духовната наука. Когато човек е минал през вратата на смъртта, нещата добиват техния истински облик там нещо не може да бъде маскирано. Тук на Земята човек може да лъже, да се прикрива, да се преструва, след смъртта обаче всички неща излизат наяве те показват там техния истински облик. Ако през време на живота някой се е затъпявал, колкото и да е много, ако се е заглушавал, като е ругаел против Духовната наука, след смъртта се забелязва един стремеж и той изпитва страдания, защото този стремеж не може да бъде удовлетворен. Тогава живият може да си представи мислено мъртвия като че той стои пред него и може да прекара през мислите си духовните неща и мъртвият разбира това. И ако мъртвият не е бил също никакъв антропософ, ако също само живият е такъв, тогава мъртвия възприема живия.
към текста >>

Това би трябвало да стане за нас Духовната наука: Едно съдържание на чувствата, едно съдържание на живота, така че в приемането на духовните понятия да не виждаме нещо незначително, а да ги изучаваме, след това да не виждаме в тези понятия главното, а в това което Антропософията прави от нас.
Възприемането на духовният свят, не би било всъщност никак трудно, ако хората сами не си бяха затруднявали това. Когато човек се старае да превърне в чувство, да събуди във вътрешния си живот онова, което е възприел като понятия, това старание ще го доведе до духовното виждане. Чрез такива неща които бяха казани днес, бих искал да допринеса за това, този стремеж към Духовната наука да стане нещо живо. Описанието на такива неща е винаги такова, че човек чувствува: Описанието е като едно сричане, защото нашият език е годен само за физическия свят и човек трябва да полага усилия да произведе едно малко понятие за тези неща, чрез твърде особени средства на изложението. Но именно този начин да се говори върху това, върху тези неща, може да събуди в нашето сърце това, което може да се наречем антропософски като съдържание на усещането и на чувството. Това би трябвало да стане за нас Духовната наука: Едно съдържание на чувствата, едно съдържание на живота, така че в приемането на духовните понятия да не виждаме нещо незначително, а да ги изучаваме, след това да не виждаме в тези понятия главното, а в това което Антропософията прави от нас.
към текста >>

88. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Често пъти бе казано, че Духовната наука, когато тя се разпростирани, трябва да действува в живота като една действителна сила на живота.
Често пъти бе казано, че Духовната наука, когато тя се разпростирани, трябва да действува в живота като една действителна сила на живота. И различните отделни разглеждания върху живота на живота могат да засилят това твърдение. С това, че ние все повече и повече се научаваме да познаваме особеностите на онзи невидим свят, който стои в основата на видимия свят, чрез това и в нашата душа се установяват представи, понятия, които отново ще бъдат подтик към едно напълно определено поведение в живота. От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по отношение на така наречените мъртви, по отношение на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане. Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят. И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота.
Това трябва да си усвоим ние като чувство, от това чувство трябва да се проникнем. Това чувство има една много целебна сила: то принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили. Това е така. Колкото повече онова, от което правим да бъдат проникнати човешките души, принадлежи на света на свръхсетивните истини, толкова по-вътрешно сръчни стават чувствата, за да се управляваме в живота, толкова по-живи стават тези чувства. Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би лошо в своя живот. Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота. Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности. Защото Духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма. Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза. Някои човешки души са сродни едни с други.
към текста >>

Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности.
Това чувство има една много целебна сила: то принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили. Това е така. Колкото повече онова, от което правим да бъдат проникнати човешките души, принадлежи на света на свръхсетивните истини, толкова по-вътрешно сръчни стават чувствата, за да се управляваме в живота, толкова по-живи стават тези чувства. Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би лошо в своя живот. Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота. Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности. Защото Духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма. Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза. Някои човешки души са сродни едни с други. Например, честолюбието, суетността и щестлавието са сродни със страха.
към текста >>

89. 13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Обаче Духовната наука ни показва, че в живота между раждането и смъртта човекът среща определени същества.
Обаче Духовната наука ни показва, че в живота между раждането и смъртта човекът среща определени същества. Също така, както той среща тук много същества на природните царства, там той среща Същества та на Висшите йерархии и повече, или по-малко елементарните същества. Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот. Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята. Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот. Областта на отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние не можем да намерим в тъмнината силите на Висшите йерархии.
към текста >>

Духовната наука постепенно ще се превърне в един елексир на живота и хората ще виждат не само това, което се вестява в техния душевен живот.
Духовната наука постепенно ще се превърне в един елексир на живота и хората ще виждат не само това, което се вестява в техния душевен живот. И между това често пъти ще бъде гласът на мъртвите, които още искат нещо от живота. Ако в четенето предназначено за мъртвите имаме един пример, че живите могат да действуват върху мъртвите, то мъртвите също могат да действуват върху живите. Ще дойде времето, когато хората ще говорят духом с мъртвите. Тогава те ще говорят на мъртвите и мъртвите ще ги слушат. Понеже това е така: че смъртта променя само външната форма на човека, но неговата душа продължава да се развива по-нататък, това е наистина едно по-съвършено състояние на човечеството, което хората изживяват сега, като нямат никакво общение с хората, които живеят само в друга форма, които имат само една друга форма на живот.
към текста >>

Обични приятели, аз искам да ви покажа, как Духовната наука може да действува в живота.
Обични приятели, аз искам да ви покажа, как Духовната наука може да действува в живота. И може би, още по-добре отколкото онова което изучаваме теоретически е онова чувство, развитието на онова чувство това усещане, което трябва да развиваме за задачата на Духовната наука в бъдещето на човечеството. Чрез това всеки ден, който преднадлежи на това антропософско движение, получава едно впечатление за това, което той всъщност върши. Той получава едно впечатление за това, което неизмеримо нещо трябва да бъде извършено чрез Духовната наука, или Антропософията. И благодарение на това човек може да поддържа връзка с /цялото/ нея с цялата сериозност и с цялото достойнство, той се научава да я счита не като нещо леко, което трябва да ни назидава, а да я счита като нещо, което в бъдеще ще стане все повече и повече необходимо за човечеството. За това искам аз чрез днешните разглеждания да събудя едно чувство във вас.
към текста >>

90. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Обаче всичко това ще бъде скоро познато като една грешка, защото за физическата наука остава само като един идеал да разбере тя живота.
Науката, която тук във физическия свят се занимава със физическите неща стига до всякакви закони, до всякакви връзки на съществуванието в този физически свят. Онова, което може да бъде намерено с тези закони при физическите същества и явления, които ни заобикалят, не е все пак нищо друго, освен закономерност на външната сетивна действителност. Когато например изследваме едно цвете с обикновените помощни научни средства, ние се запознаваме с физическите и химически закони, които действуват върху растението. Обаче винаги остава нещо, което избягва на науката, а именно самият живот. Без съмнение в последно време, отделни особено надарени с фантазия учени се заловиха да разработят всякакви хипотези, според които растителният живот би могъл да бъде разбран от чисто неживите вещества. Обаче всичко това ще бъде скоро познато като една грешка, защото за физическата наука остава само като един идеал да разбере тя живота. Хората се запознават все повече и повече с химическите закони, обаче те не познават живота. Така за физическите познавателни способности изследването на живота е един идеал, обаче с тези познавателни способности животът никога не ще може да бъде изследван, защото той е нещо което се влива във физическия свят от над физическия свят и не може да разкрие своята собствена закономерност във физическия свят. Същото нещо важи за живота по отношение на свръхсетивния свят, само че там е относно волята. Никакъв волев акт, никакъв импулс не може да доведе някога в свръхсетивните светове до това което тук на Земята познаваме като смърт. Във всички свръхсетивни светове може да се роди най.
към текста >>

91. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато напротив, ясновидецът намира души, които са оставили във физическият свят други души интересуващи се тук на Земята за духовният живот, като например за Духовната наука, тогава той намира, че такива души възприемат /виждат/ други такива души и могат да имат общение с тях в живота след смъртта.
Когато напротив, ясновидецът намира души, които са оставили във физическият свят други души интересуващи се тук на Земята за духовният живот, като например за Духовната наука, тогава той намира, че такива души възприемат /виждат/ други такива души и могат да имат общение с тях в живота след смъртта. Така наречените мъртви се нуждаят от живите, защото иначе те не биха могли да виждат на Земята нищо друго освен себе си т.е. своя собствен изминат живот на Земята. На това почива благодеянието, което можем да окажем на душите на умрелите, когато можем да им четем духом не гласно, а в мисли, като същевременно си представяме, че мъртвите си стоят пред нас. По този начин можем да четем едновременно на различни мъртви, било със, или без книга и с това да им окажем голямо благодеяние. Обаче мислите трябва да се отнасят към него духовно други неща нямат никакво значение за мъртвите.
към текста >>

92. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И не е правилно, ако някой вярва, че това четене може да бъде полезно само за онези, които в живота си са се запознали с Духовната наука не е нужно това да е станало.
Аз бях запитан вече, в кой час трябва да бъде направено това най-добре. Това е напълно независимо от часа. Трябва само действително да премисляме мислите. Повърхностното четене не помага нищо. Трябва да премисляме нещата дума по дума, как трябва да се изразим вътрешно, като че казваме думите вътрешно. И не е правилно, ако някой вярва, че това четене може да бъде полезно само за онези, които в живота си са се запознали с Духовната наука не е нужно това да е станало.
към текста >>

И когато нашият приятел се посъветва с мене установи се, че бащата, който през живота си не е искал да знае нищо за Духовната наука, след смъртта чувствуваше една жива нужда да научи нещо за тази наука.
Преди известно време, може би няма и година от тогава, един от нашите приятели беше безпокоен заедно с неговата жена всяка нощ. Те чувствуваха едно обезпокоявате. И тъй като скоро беше починал бащата на един наш приятел, този последният веднага се досети, че бащата иска нещо, че му се вестява като душа. И когато нашият приятел се посъветва с мене установи се, че бащата, който през живота си не е искал да знае нищо за Духовната наука, след смъртта чувствуваше една жива нужда да научи нещо за тази наука. И когато след това синът, заедно с неговата жена прочетоха на мъртвият цикъла от сказки върху Евангелието на Йоана, който аз държах веднъж в Касел, душата беше задоволена до висока степен, почувствува, че е превъзмогнала някои дисхармонии, които е изпитвала преди това наскоро след смъртта. Този случай заслужава да бъде отбелязан за това, защото съответната душа беше тази на едни проповедник, който винаги е застъпвал своето религиозно становище пред хората, обаче след смъртта можа да бъде задоволена само чрез участвуване в четенето на едно обяснение, което Духовната наука дава върху Евангелието на Йоана. Така ние виждаме, че не е непременно необходимо, онзи на когото искаме да помогнем, на когото искаме да услужим след смъртта да е бил антропософ през време на своя живот, макар на един антропософ да можем да услужим особено много, като след заминаването му в духовния свят му четем нещо от Духовната наука.
към текста >>

В живота често се случва, някой да се заглушава по отношение на онова, което живее в подсъзнанието и действително има хора, които всъщност имат дълбок, даже много дълбок копнеж към Духовната наука, но се заглуша ват в своето горно съзнание.
Един брат, един мъж, или една жена с който съответните са свързани, се настройват все по-антипатично и все по-антипатично към Духовната наука, често пъти изпадат в истински гняв и даже беснеят, когато съпругът, или братът на съпругът са приели Духовната наука и се занимават с нея. Тогава в едно такова семейство се развива много антипатия против Духовната наука, така че някои хора срещат голяма трудност да развиват своите духовни познания поради тази причина, че техните добри приятели, или техните роднини са силно враждебно настроени към нея. Когато изследваме ясновидски такива души, ние често пъти констатираме, че в подсъзнателните глъбини на една такава душа се развива най-дълбокият копнеж за Духовната наука. Понякога една такава душа има по-силен копнеж към Духовната наука, отколкото онзи, който със своето горно съзнание е ревностен последовател на духовнонаучните събрания. Обаче смъртта премахва тази покривка от подсъзнанието, смъртта изправя такива неща по един чудесен начин. В живота често се случва, някой да се заглушава по отношение на онова, което живее в подсъзнанието и действително има хора, които всъщност имат дълбок, даже много дълбок копнеж към Духовната наука, но се заглуша ват в своето горно съзнание. Като вилнеят против Духовната наука, те заглушават своя копнеж и се мамят по отношение на този копнеж. Обаче след смъртта този копнеж се проявява толкова по-силно. И именно често пъти при такива, които в живота си са беснели против Духовната наука, след смъртта се проявява най-силният копнеж към нея. Ето защо не пренебрегвайте да четете на такива мъртви, които в живота си са водили борба против Духовната наука. С това ще им направите най-голямата услуга.
към текста >>

И именно често пъти при такива, които в живота си са беснели против Духовната наука, след смъртта се проявява най-силният копнеж към нея.
Понякога една такава душа има по-силен копнеж към Духовната наука, отколкото онзи, който със своето горно съзнание е ревностен последовател на духовнонаучните събрания. Обаче смъртта премахва тази покривка от подсъзнанието, смъртта изправя такива неща по един чудесен начин. В живота често се случва, някой да се заглушава по отношение на онова, което живее в подсъзнанието и действително има хора, които всъщност имат дълбок, даже много дълбок копнеж към Духовната наука, но се заглуша ват в своето горно съзнание. Като вилнеят против Духовната наука, те заглушават своя копнеж и се мамят по отношение на този копнеж. Обаче след смъртта този копнеж се проявява толкова по-силно. И именно често пъти при такива, които в живота си са беснели против Духовната наука, след смъртта се проявява най-силният копнеж към нея. Ето защо не пренебрегвайте да четете на такива мъртви, които в живота си са водили борба против Духовната наука. С това ще им направите най-голямата услуга.
към текста >>

Ето защо не пренебрегвайте да четете на такива мъртви, които в живота си са водили борба против Духовната наука.
Обаче смъртта премахва тази покривка от подсъзнанието, смъртта изправя такива неща по един чудесен начин. В живота често се случва, някой да се заглушава по отношение на онова, което живее в подсъзнанието и действително има хора, които всъщност имат дълбок, даже много дълбок копнеж към Духовната наука, но се заглуша ват в своето горно съзнание. Като вилнеят против Духовната наука, те заглушават своя копнеж и се мамят по отношение на този копнеж. Обаче след смъртта този копнеж се проявява толкова по-силно. И именно често пъти при такива, които в живота си са беснели против Духовната наука, след смъртта се проявява най-силният копнеж към нея. Ето защо не пренебрегвайте да четете на такива мъртви, които в живота си са водили борба против Духовната наука. С това ще им направите най-голямата услуга.
към текста >>

И наистина ще бъде един прекрасен, един величествен успех на Духовната наука, когато в бъдеще хората ще знаят но ще знаят практически, а не само теоретически: Когато човек минава през така наречената смърт, става само една промяна на изживяването и че живите са заедно с мъртвите, но ние можем да направим те да участвуват в това, в което ние самите участвуваме в живота, който водим на физическия свят.
Така можем да се надяваме, че стената която днес отделя живите ат мъртвите, става все по-малка, като Духовната наука се разпространява в света. И наистина ще бъде един прекрасен, един величествен успех на Духовната наука, когато в бъдеще хората ще знаят но ще знаят практически, а не само теоретически: Когато човек минава през така наречената смърт, става само една промяна на изживяването и че живите са заедно с мъртвите, но ние можем да направим те да участвуват в това, в което ние самите участвуваме в живота, който водим на физическия свят.
към текста >>

93. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука. И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука". На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга? Условията за описанията от духовния свят не е всъщност така трудно да бъдат изпълнени също и от днешният човек. Бихме могли почти да кажем, човек може да се чуди, че днес вече много хора стигат от само себе си до съзирането на тези отношения и би било чудно, че тези отношения срещат една такава силна враждебност. Защото не е трудно човек да стигне до онази степен на ясновидство, която е необходима, за да вижда човек тези неща.
към текста >>

И можем да бъдем убедени, че постепенно Духовната наука не ще спре до там, да учи абстрактно отделни истини, а също върху целият човек ще бъде работено така, че в него да бъдат събудени сили, които са спящи в него, така щото човекът действително да се научи да се издигне до едно духовно чувствуване на живота.
Това може без съмнение да бъде предизвикано също чрез медитация, но вече по-малко от една година от основните принципи на движенията на етерното тяло в определени кръгове при нас се практикува, така наречената Евритмия. Това не е нещо като обикновен вид гимнастика, или танцуване което всъщност не води до нищо -, а това са движения, които са дадени напълно в смисъла на движението на етерното тяло. Чрез тези движения човек постепенно забелязва силите, които още се намират в него, тези сили ще бъдат открити чрез това свободно танцово движение. И така ще бъде постепенно създадени заложби, които ще събуждат онова, което съществува в човека като сили, за да може той действително да вижда в онези духовни светове, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Така Духовната наука може да работи напълно практично в човека, в човешката култура. И можем да бъдем убедени, че постепенно Духовната наука не ще спре до там, да учи абстрактно отделни истини, а също върху целият човек ще бъде работено така, че в него да бъдат събудени сили, които са спящи в него, така щото човекът действително да се научи да се издигне до едно духовно чувствуване на живота. Това са странни неща, които трябва да кажем тук, но положението е именно такова: Когато човек открие силите, които е запазил при учене на вървежа, тогава той добива способността да вижда духовно в световете, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Това може да се постигне също чрез медитация, но тогава тази медитация трябва да се провежда така, че тя да се превръща също и в чувство. Но чрез медитацията чувствата могат да бъдат събудени най-трудно. Следователно трябва да бъдат намерени силите, които правят човека способен да вижда в света между смъртта и едно ново раждане. А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането.
към текста >>

Онова ясновидство, което е необходимо, за да опишем отношенията, каквито са те представени в книгата "Тайната наука" това ясновидство може да бъде развито особено лесно, когато са икономисани такива сили, които могат да бъдат запазени особено в по-късна възраст на живота.
Онова ясновидство, което е необходимо, за да опишем отношенията, каквито са те представени в книгата "Тайната наука" това ясновидство може да бъде развито особено лесно, когато са икономисани такива сили, които могат да бъдат запазени особено в по-късна възраст на живота. И понеже в тази възраст на живота, след 21 до 28 година, човек развива по правило такива сили, които се отнасят повече с определена трезвеност, тогава изследванията в тази област, ще бъдат най-малко изложени на грешки и измами.
към текста >>

Първо, когато наблюдаваме живота около нас и насочваме поглед към фактите на този живот, виждаме как хората стават все по-материалистични чрез своите най-велики постижения на културата, ние виждаме все повече и повече колко необходима е тази Духовна наука за човечеството, или хората се нуждаят от нея, защото външния живот прави хората материалисти.
Така аз исках, да ви дам в тези две /сведения/ сказки едно описание едно обрисуване на различните неща за духовния свят. Аз исках да сторя това повече в афористична форма, защото ние сме за първи път заедно в този град. Хората от настоящето време биха искали от Духовната наука да проникне колкото е възможно повече в сърцата и в душите и особено много, бихме искали ние това. Защото две неща са важни. Първо, когато наблюдаваме живота около нас и насочваме поглед към фактите на този живот, виждаме как хората стават все по-материалистични чрез своите най-велики постижения на културата, ние виждаме все повече и повече колко необходима е тази Духовна наука за човечеството, или хората се нуждаят от нея, защото външния живот прави хората материалисти. Понеже именно най-великите постижения на външния живот трябва да направят материалистични, той се нуждае от противовеса на Духовната наука. Духовната наука е една необходимост за земния живот на човечеството и ще стане все по-необходима в близко то бъдеще и постепенно ще убие човешката култура чрез великите постижения, ще долови най-много в себе си копнежа Духовната наука да проникне в сърцата и душите на хората. Нашата култура ще направи все по-големи и по-големи прогреси но както е вярно, че много пойни птици, които по-рано са населява ли някои области, изчезват от тези области, когато в тях се издигнат комините на фабриките, също така вярно е, че както пойните птици са прогонени от дима на фабричните комини духовното щастие, духовната свежест, духовната хармония и духовния живот загиват под влияние на материалистичната култура, ако Духовната наука не би донесла духовност на човешките души. Ето защо онзи, който прозира отношенията, трябва да има един дълбок копнеж за разпространението на Духовната наука, защото това е една необходимост за човечеството. От друга страна ние сме изправени пред другия факт, че поради материалистичната култура хората никога не са отхвърляли, даже мразели Духовната наука така силно.
към текста >>

94. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Прочетете описанията, които се опитах да дам в моята книга „Тайната наука"*12, особено в първата глава, където говоря за устройството на човека, за съня и будността, за живота и смъртта, и тогава ще имате същото, което вече в днешен смисъл определяме като „философията Санкхия"; прочетете още всичко онова, което е казано за еволюцията на света от Стария Сатурн*13 до наши дни, и тогава ще имате пред себе си „философията на Ведите", само че изразена според днешните изисквания, прочетете последната глава, където се говори за развитието на човека и там ще намерите „философията Йога", също изразена според изискванията на нашето време.
Вие лесно ще откриете тези три направления в нашата Духовна наука. Прочетете описанията, които се опитах да дам в моята книга „Тайната наука"*12, особено в първата глава, където говоря за устройството на човека, за съня и будността, за живота и смъртта, и тогава ще имате същото, което вече в днешен смисъл определяме като „философията Санкхия"; прочетете още всичко онова, което е казано за еволюцията на света от Стария Сатурн*13 до наши дни, и тогава ще имате пред себе си „философията на Ведите", само че изразена според днешните изисквания, прочетете последната глава, където се говори за развитието на човека и там ще намерите „философията Йога", също изразена според изискванията на нашето време. Нашето бреме наистина трябва да обедини по един органически начин онова, което проблясва от древната индийска култура под формата на трите строго определени духовни направления: Ведите, Санкхия и Йога. Ето защо чудесната поема Бхагавад Гита, която стои пред нас като едно хармонично и дълбоко поетично сливане на тези три направления, трябва да засегне, и то по най-дълбок поетически начин, именно нашето време. И ние трябва да търсим един вид духовно родство между нашето Антропософско Движение и дълбокото съдържание на Бхагавад Гита. Другите духовни направления от нашето съвремие също се докосват, и то не само в обши линии, но и до най-малките подробности с някои от древните духовни източници. Вие сте наясно, че в моята „Тайна наука" е направен опит, нещата изцяло да бъдат извадени от самите тях.
към текста >>

95. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тогава духовната наука няма да остане само теория, а ще се превърне в жизнена мъдрост, наистина ще се превърне в нещо, което ни подкрепя и води в живота.
Така виждаме как нашите мисли се насочват и ръководят по правилния начин чрез това, което ни се дава от духовната наука. Тогава духовната наука няма да остане само теория, а ще се превърне в жизнена мъдрост, наистина ще се превърне в нещо, което ни подкрепя и води в живота.
към текста >>

96. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Духовната наука е склонна да обясни откъде идва това, че един характер се проявява чрез дълбокомисленост и жажда за познание, докато друг иска само да се наслаждава на живота, без да търси обяснения.
Но в съвремието има и друг род хора. Те не искат нищо да знаят за подобни обяснения на света. За тях е ужасно скучно това, което като обяснения на нещата се излага от духовното изследване и те просто живеят, без да изпитват нужда от обяснения и когато някой започне да дава подобни обяснения, те вече започват да се прозяват. Наистина е вярно, че при така устроени характери съвестта по-малко се обажда отколкото при другите. Как обаче се получава така, че има такива противоположни характери? Духовната наука е склонна да обясни откъде идва това, че един характер се проявява чрез дълбокомисленост и жажда за познание, докато друг иска само да се наслаждава на живота, без да търси обяснения.
към текста >>

97. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ще Ви говоря, обични приятели, върху една тема, имаща голямо значение за много хора в настоящето, които се стремят по някакъв начин така, че правят от Духовната Наука не само една теория, а приемат Духовната Наука в сърцето си и душата си така, че тя стана за тях едно действително съдържание на живота Духовната Наука става за тях нещо, което се влива в цялото им човешко съществувание като хора.
Ще Ви говоря, обични приятели, върху една тема, имаща голямо значение за много хора в настоящето, които се стремят по някакъв начин така, че правят от Духовната Наука не само една теория, а приемат Духовната Наука в сърцето си и душата си така, че тя стана за тях едно действително съдържание на живота Духовната Наука става за тях нещо, което се влива в цялото им човешко съществувание като хора. Не само за истинския езотерик, а за всеки, който иска да приеме антропософските мисли в своите душевни сили, ще бъде важно да научи нещо върху изменението на цялото човешко същество чрез това, че или той изпълнява такива упражнения каквито са дадени в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? " или както те са накратко предадени във втората част на книгата "Тайната Наука", или пък също, че усвоява от сърце и душа антропософски мисли. Антропософията, изучавана езотерично или екзотерично обаче изучавана сериозно, произвежда просто определени промени в целия организъм на човека. Чрез Антропософията можем смело да твърдим това човек става съвършено друг, той преобразява цялото свое човешко устройство. Както физическото тяло, така също етерното тяло, астралното тяло и същинският Аз на човека биват преобразени по някакъв начин чрез това, че човек действително приема Антропософията в своята вътрешност.
към текста >>

98. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Духовната наука, която предлага нови и здравословни принципи за разбирането на живота, може да направи твърде много в различните области на ежедневието.
Духовната наука, която предлага нови и здравословни принципи за разбирането на живота, може да направи твърде много в различните области на ежедневието. Но фактически на първо място възниква следната необходимост: Мисленето да се запознае със своите собствени закони и импулси. В противен случай всеки би бил застрашен от всевъзможни нелепости. Днес например има един човек, който напразно и безплодно се измъчва тъкмо с проблемите на мисленето и езика. Това е известният езиковед и критик Фритц Маутнер, който напоследък състави един голям философски речник.
към текста >>

99. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

И това е нещо, което може да ни насочи към заниманията с духовната наука и с практическото изучаване на мисленето, все неща, които ни подтикват да разберем как трябва да мислим, особено в онези области на живота, които са недостъпни за обикновеното съзнание.
Тук става дума да вникваме в основата на нещата, като същевременно ги осветляваме чрез вглеждане в това, което все още не е напълно ясно. Следователно, ако обхванем този проблем методически и логически, не бива да се учудваме, че повечето съвременни мирогледи не са нищо друго, освен опити да се конструира Вселената според „мировия обущарски калъп”. И това е нещо, което може да ни насочи към заниманията с духовната наука и с практическото изучаване на мисленето, все неща, които ни подтикват да разберем как трябва да мислим, особено в онези области на живота, които са недостъпни за обикновеното съзнание.
към текста >>

100. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Нека да предположим, че по някое време Вунд би искал да се издигне до разбирането на духовната наука; тогава той би подходил към своята едностранчивост така, че би си казал: - Ето, понеже се намирам в душевното настроение на емпиризма и така нататък, аз съм в състояние да постигна нещо добро в определени области на живота.
Водещите личности на нашата епоха не показват дори и следа от разбиране на отношенията, които разглеждаме тези дни; и ние сме свидетели как хората, въпреки че се намират всред тези отношения, не умеят да живеят в съответствие с тях. Но по този начин те по необходимост предизвикват едно уравновесяване. Вземете примера с Вунд, за когото говорих вчера. Неговата едностранчивост беше причинена от една точно определена констелация. Нека да предположим, че по някое време Вунд би искал да се издигне до разбирането на духовната наука; тогава той би подходил към своята едностранчивост така, че би си казал: - Ето, понеже се намирам в душевното настроение на емпиризма и така нататък, аз съм в състояние да постигна нещо добро в определени области на живота. Аз оставам в тези области и допълнително ще направя това или онова чрез духовната наука. – Той би стигнал именно до това убеждение. Обаче той не поиска да чуе нито дума за духовната наука. И как постъпи той при тези обстоятелства? Докато би искал да върши нещо добро, да бъде продуктивен в констелацията, която му е действително присъща, Вунд постигна това, което можа да осъществи благодарение на тази констелация, а именно общата философия, докато иначе той вероятно би постигнал нещо още по-голямо и наистина полезно, вместо да се занимава с философстване и да експериментира с душевните феномени – нещо, което разбира – и да изследва природата с математически средства – което също разбира – ; едва тогава той би бил напълно в свои води.
към текста >>

101. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Без съмнение в наши дни съществуват мечтатели, които вярват, че чрез познанието на науката с времето ще бъде постигнато истинско разбиране на принципа на живота.
Разгледайте природните закони. Чрез тяхното изучаване може да бъдат разбрани много неща и в бъдещата еволюция на Земята ще бъде научено още повече чрез това. Но ние би трябвало да бъдем чисти мечтатели, ако не познаем, че разбирането на живота като такъв е един идеал, който може да бъде разбран само чрез развитие, но никога чрез изучаването на природните закони. Без съмнение в наши дни съществуват мечтатели, които вярват, че чрез познанието на науката с времето ще бъде постигнато истинско разбиране на принципа на живота. Но това никога няма да се случи. По време на еволюцията на Земята ще бъдат открити още много закони чрез сетивата, но принципът на живота като такъв не може да се разкрие на света по този начин. Това може да стане само чрез средства на окултната наука.
към текста >>

102. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Обаче който оставя Духовната наука да действува върху неговата душа действително в посочения смисъл, ще види, че в неговата душа инстинктите на живота, повече несъзнателните пружини на живота се изменят.
Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят. Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука. Но постепенно у човека, който прониква в Духовната наука, се оказва нещо особено. Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин. Някога той ще може това, но може би това ще бъде за него един далечен идеал. Обаче който оставя Духовната наука да действува върху неговата душа действително в посочения смисъл, ще види, че в неговата душа инстинктите на живота, повече несъзнателните пружини на живота се изменят. Неговата душа действително става друга. Човек не може да се отдаде на Духовната наука, без тази Духовна наука да повлияе инстинктивно на неговата душа, да я направи друга, да създаде в нея други симпатии и антипатии, да я залее така да се каже с една светлина, така щото душата се чувствува по-сигурно отколкото е чувствувала по-рано. Това можем да забележим във всяка област на живота; във всяка област на живота Духовната наука се проявява по описания начин. Някой човек може да бъде несръчен; той става последовател на Духовната наука и скоро забелязва, че без да е направил нещо друго освен това, че се е проникнал с Духовната наука, става по-сръчен в своите действия и движения. Не казвайте: "Аз познавам много несръчни последователи на Духовната наука; те още дълго време не са станали сръчни!
към текста >>

Това можем да забележим във всяка област на живота; във всяка област на живота Духовната наука се проявява по описания начин.
Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин. Някога той ще може това, но може би това ще бъде за него един далечен идеал. Обаче който оставя Духовната наука да действува върху неговата душа действително в посочения смисъл, ще види, че в неговата душа инстинктите на живота, повече несъзнателните пружини на живота се изменят. Неговата душа действително става друга. Човек не може да се отдаде на Духовната наука, без тази Духовна наука да повлияе инстинктивно на неговата душа, да я направи друга, да създаде в нея други симпатии и антипатии, да я залее така да се каже с една светлина, така щото душата се чувствува по-сигурно отколкото е чувствувала по-рано. Това можем да забележим във всяка област на живота; във всяка област на живота Духовната наука се проявява по описания начин. Някой човек може да бъде несръчен; той става последовател на Духовната наука и скоро забелязва, че без да е направил нещо друго освен това, че се е проникнал с Духовната наука, става по-сръчен в своите действия и движения. Не казвайте: "Аз познавам много несръчни последователи на Духовната наука; те още дълго време не са станали сръчни! " Опитайте се да размислите върху това, че тези хора не са се проникнали действително вътрешно с Духовната наука така, както е необходимо според тяхната карма. Някой може да бъде художник и да владее до известна степен живописта: когато стане последовател на Духовната наука, той ще забележи, че това, което току-що подчертах, се е вляло в инстинктивното боравене с изкуството на живописта. Той по-лесно смесва боите; идеите, които иска да има, му идват по-лесно.
към текста >>

Духовната наука действително се влива в живота, прави инстинктите други, влага в нашите души пружини, които ни правят по-сръчни в живота.
Някой може да бъде художник и да владее до известна степен живописта: когато стане последовател на Духовната наука, той ще забележи, че това, което току-що подчертах, се е вляло в инстинктивното боравене с изкуството на живописта. Той по-лесно смесва боите; идеите, които иска да има, му идват по-лесно. Или да предположим, че някой е учен и трябва да обработи по някакъв начин нещо научно. Който се е намирал в такова положение, ще знае, колко усилия струва да събере необходимата литература, за да разреши даден въпрос. Но стане ли последовател на Духовната наука, той не отива вече както по-рано в библиотеките и поисква да му се дадат около петдесет книги, които не го ползуват нищо, а непосредствено налучква това, което е необходимо. Духовната наука действително се влива в живота, прави инстинктите други, влага в нашите души пружини, които ни правят по-сръчни в живота.
към текста >>

Духовната наука ни показва, че човекът, такъв ,какъвто е той в настоящия цикъл на развитието, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно и все повече и повече трябва да дава отговор пред питащите го същества в подходящото време, защото от това, дали може да даде отговор, зависи неговото правилно развитие по-нататък, неговото приближаване до идеала на боговете за съвършения човек.
Аз често съм споменавал, че колкото по-надалече отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече съзираме, как хората не са имали настоящето устройство на духа, а са притежавали на физическото поле един вид ясновиждане; нашият настоящ възглед за нещата се е развил от едно смътно, съноподобно ясновиждане. И колкото повече хора намираме, които стоят още на първобитни елементарни степени на душевното развитие, толкова повече откриваме, че тяхното мислене и чувствуване е по-сродно с първоначалното ясновидство. Въпреки че действителното ясновидство искам да кажа първобитно, атавистично ясновиждане става нещо все по-рядко, все пак, ако отидем в елементарните селски условия, ще намерим винаги хора, които са запазили нещо от предишните времена, така че намираме отзвуци от времената на предишното ясновидство. Това ясновидство ни показва, макар и в една смътна, съновидна форма, понеже то е едно виждане в духовните светове, това ясновидство ни показва особености, които отново се явяват при развитото ясновидство, само че при това последното ясновидство тези особености не се явяват в смътна, съноподобна форма, а застават ясно пред нас. Духовната наука ни показва, че човекът, такъв ,какъвто е той в настоящия цикъл на развитието, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно и все повече и повече трябва да дава отговор пред питащите го същества в подходящото време, защото от това, дали може да даде отговор, зависи неговото правилно развитие по-нататък, неговото приближаване до идеала на боговете за съвършения човек. Както казахме, по-рано хората са изживявали това като на сън и от него е останал един остатък в мотивите на приказките и сказанията. Такива хора се намират все по-малко между народа. Но тези мотиви от приказките и сказанията ни разказват следното: Този или онзи среща едно духовно същество; това същество винаги му задава отново и отново въпроси и той стои пред него и трябва да му отговори; но той има съзнанието: докато се чуе определен звън на звънец или нещо подобно, той трябва да отговори. Това, което можем да наречем въпросен мотив на приказките и сказанията, е много разпространено: при миналото съновидско ясновидство то е било същото нещо, каквото сега отново се явява във формата, която аз описах, явява се, когато се намираме в духовния свят. Всъщност онова, което характеризира духовния свят, може да бъде във всички случаи едно чудесно ръководство, за да разберем правилно митовете, сказанията, приказките и т.н.
към текста >>

103. Съдържание GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Социално разбирателство: необходимост от една практическа психология и наука за живота и от едно действително разбиране на другата индивидуалност.
Особености на четвъртата културна епоха: бързи запознанства между хората и взаимна духовна дейност. Съвременното трудно запознанство и разбиране благодарение на засилващата се индивидуализация. Самота и егоизъм като отличителни белези на съзнателната душа. Постепенно осъзнаване на кармичните връзки чрез вътрешна работа. Конкретните идеали на съвременната културна епоха: 1. Социално разбирателство: необходимост от една практическа психология и наука за живота и от едно действително разбиране на другата индивидуалност. Опасностите на симпатиите и антипатиите в лично и национално отношение. 2. Свобода на мисълта. Необходимостта от религиозна свобода и толерантност към по-старите религиозни вероизповедания. Опасностите на възникналата от йезуитството вяра в авторитета в примера с медицината. Развитието на съзнателната душа в преодоляването на трудности.
към текста >>

104. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Духовната наука трябва отново да им върне живота с цялостния човек, както и с онова, което съществува от човека, когато е без физическо тяло.
Защото само в повторното обединение на нашата душа с духовното може да има бъдещо благополучие за човешкия род. Духовната наука не е нещо, което търсим като някаква сензация, а тя трябва да бъде това, за което знаем, че трябва да се прояви в нашето съвремие, защото човечеството се нуждае от тази духовна наука. И ние трябва да се чувстваме като задължени към нея, когато можем ясно да проследяваме хода на човешкото развитие. Какво безкрайно душевно обогатяване изживяваме, обогатяване, което ни се дава от духовната наука чрез това, че светът малко по малко се разширява за нас, като към физическата действителност на човешкото развитие се прибавя и духовната действителност! Все повече хората в материалистическата епоха се отдалечават от света, в който пребивава човекът между смъртта и ново раждане. Духовната наука трябва отново да им върне живота с цялостния човек, както и с онова, което съществува от човека, когато е без физическо тяло. За това обаче нашият свят не ни дава нищо.
към текста >>

И тази духовна наука, за това тук говорих, най-малкото пред някои от Вас вече говорих, тази духовна наука ни показва, че онези, които са напуснали телата си рано, преди да е изтекла обичайната продължителност на живота на физическия план, предават своето етерно тяло на етерния свят и продължават да живеят като индивидуалности.
И тази духовна наука, за това тук говорих, най-малкото пред някои от Вас вече говорих, тази духовна наука ни показва, че онези, които са напуснали телата си рано, преди да е изтекла обичайната продължителност на живота на физическия план, предават своето етерно тяло на етерния свят и продължават да живеят като индивидуалности. И така, духът и смисълът на духовната наука показват, че когато едно такова етерно тяло, което все още е в състояние да поддържа физическото тяло, се предава на етерния свят, съдържа в себе си сили, които биха могли да поддържат физическото тяло в продължение на десетилетия. Това е пример, свързан с етерния свят.
към текста >>

105. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Така духовната наука практически се включва в живота.
Така духовната наука практически се включва в живота. Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес. Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите. Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота. Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове.
към текста >>

Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота.
Така духовната наука практически се включва в живота. Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес. Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите. Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота. Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове. Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука. Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате? Ние не можем да го видим. Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16.
към текста >>

106. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Така тя се преобразува – благодарение на духовната наука – от абстрактен край на живота, какъвто може да бъде само за материалистическия светоглед, в събитие, в дълбоко и сериозно събитие в рамките на целия живот на човека.
Ние живеем във време, което ежедневно, дори ежечасно ни напомня за смъртта, за това значимо събитие в живота на човека, напомня ни за преминаването на хората през портата на смъртта. Защото смъртта се превръща за хората в житейско събитие в истинския смисъл на думата само благодарение на духовната наука, която показва на човека как в неговата душевност действат силите, които протичат между раждане и смърт и изграждат във времето между раждане и смърт един нов вид битие, една особена форма на битие, за да приемат след преминаването през портата на смъртта друга форма на битие. Така тя се преобразува – благодарение на духовната наука – от абстрактен край на живота, какъвто може да бъде само за материалистическия светоглед, в събитие, в дълбоко и сериозно събитие в рамките на целия живот на човека. Дори и скъпи приятели от нашите редици, най-вече заради настоящите исторически събития, както и поради други причини, преминаха през портата на смъртта, така че тъкмо в настоящето се оказва особено важно в днешното разглеждане да поговорим за събитието на смъртта и за онези факти от човешкия живот, свързани със смъртта.
към текста >>

107. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот.
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот. Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота. И особено хората, които все още имат оскъдни познания за духовната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.? “ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна. Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи.
към текста >>

Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота.
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот. Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота. И особено хората, които все още имат оскъдни познания за духовната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.? “ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна. Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи.
към текста >>

Когато духовната наука все повече и повече навлиза от абстрактното в конкретното, в потока на живота, сред нейните привърженици ще се пробуди, бих казал, особен вид интерес към хората, ще се зароди особен тип психология.
Ние откриваме все още обществен ред, който представлява сам по себе си фиксирана структура, изградена повече чрез морални сили. Но в петата следатлантска епоха тази структура постепенно ще се разпадне. Тези следи от елемента на груповата душа, които са налични все още в четвъртата следатлантска епоха, трябва да изчезнат в петата следатлантска епоха, защото губят своето значение. За това обаче трябва по съзнателен начин да се развива разбиране за социалното, изхождайки от дълбокото познаване на истинската същност на човешкото същество. И духовната наука е тази, която ще развива това правилно разбиране. Когато духовната наука все повече и повече навлиза от абстрактното в конкретното, в потока на живота, сред нейните привърженици ще се пробуди, бих казал, особен вид интерес към хората, ще се зароди особен тип психология. Ще се появят хора със специални умения да обучават другите за различните темпераменти и характерологични тенденции, как трябва да се разбира даден човек, имащ определен темперамент, как трябва да се разбира друг човек, имащ определена характерологична тенденция, но същия темперамент. Ще съществуват хора, които ще имат дарбата да обучават други хора, които са готови да се учат: „Погледнете внимателно, има такъв тип човек, има и друг тип човек, към единия трябва се подхожда по един начин, към другия – по друг. Практическа психология, практическа наука за душата, но и практическа наука за живота ще се упражняват и по този начин ще се развива едно действително разбиране на човешкото развитие.
към текста >>

Практическа психология, практическа наука за душата, но и практическа наука за живота ще се упражняват и по този начин ще се развива едно действително разбиране на човешкото развитие.
За това обаче трябва по съзнателен начин да се развива разбиране за социалното, изхождайки от дълбокото познаване на истинската същност на човешкото същество. И духовната наука е тази, която ще развива това правилно разбиране. Когато духовната наука все повече и повече навлиза от абстрактното в конкретното, в потока на живота, сред нейните привърженици ще се пробуди, бих казал, особен вид интерес към хората, ще се зароди особен тип психология. Ще се появят хора със специални умения да обучават другите за различните темпераменти и характерологични тенденции, как трябва да се разбира даден човек, имащ определен темперамент, как трябва да се разбира друг човек, имащ определена характерологична тенденция, но същия темперамент. Ще съществуват хора, които ще имат дарбата да обучават други хора, които са готови да се учат: „Погледнете внимателно, има такъв тип човек, има и друг тип човек, към единия трябва се подхожда по един начин, към другия – по друг. Практическа психология, практическа наука за душата, но и практическа наука за живота ще се упражняват и по този начин ще се развива едно действително разбиране на човешкото развитие.
към текста >>

В областта на медицината, в областта на правото, както и във всички останали области на живота хората смятат себе си за некомпетентни и приемат само това, което им казва науката.
В областта на медицината, в областта на правото, както и във всички останали области на живота хората смятат себе си за некомпетентни и приемат само това, което им казва науката. Това е разбираемо предвид цялата сложност на съвременния живот. Но хората стават все по-безпомощни под влиянието на една такава сила на авторитета. Но систематичното изграждане на този авторитет е всъщност принципът на йезуитството. А йезуитството в католическата религия представлява само частен случай, който обаче, макар и не толкова забележимо, постепенно се разпростира и върху други житейски сфери. Йезуитството води началото си с йезуитството в църковно-догматичната област, с тенденцията за утвърждаване на папската власт, която продължава да действа от четвъртата в петата следатлантска епоха, за която тя вече не е пригодна.
към текста >>

Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха.
Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха. В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия. Но до крайни заключения те не достигат поради незнание или липса на желание. Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията. Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха. Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове. Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля! Всичко това води хората към нещо, което изисква съвременният живот! Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения. Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание.
към текста >>

108. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Това, което духовната наука има да каже за живота и естеството на духовните светове, е придобито чрез познание на обективните факти, до които човек може да получи достъп благодарение на съответните способности.
Това, което духовната наука има да каже за живота и естеството на духовните светове, е придобито чрез познание на обективните факти, до които човек може да получи достъп благодарение на съответните способности. Това вече го знаем. В случаи, когато се налага духовната наука да се обосновава или защитава пред днешния свят, никога няма да стане дума тази защита да се гради върху нещо друго, освен че се посочва как чрез развитие на определени способности човекът достига до разбиране на духовните светове и че после се обяснява как, благодарение на тези способности, човек може да узнае за съответните условия на живот в духовните светове. Фактите, които излизат наяве по този начин – повечето неща са разбират от само себе си, само че е добре да им се обърне внимание, – както и фактите от физическия свят, които се наблюдават с физическите сетива, никога не трябва да се посрещат с възражение от страна на човешките желания и страсти. Въпреки че това е очевидно, често се чуват възражения срещу определени твърдения на духовната наука, които са плод тъкмо на човешките желания и страсти. Например се казва следното: „Ако духовната наука твърди това или онова за духовните светове, аз не желая да се запознавам с нея, защото ако нещата в духовните светове отговарят на тези описания, не бих могъл никога да възприема такава конфигурация на духовните светове.“ Такова възражение, въпреки че е абсурдно, е често срещано.
към текста >>

Следователно, от една страна, дори ако дадено познание, придобито чрез духовната наука, не би могло да се опре на факта, че светът има само един смисъл, ако нещата в духовния свят изглеждат по такъв и такъв начин – все пак човек може да знае как действително изглеждат те в духовния свят, – дори ако, изхождайки от такива предпоставки, човек никога да не може да каже нещо относно устройството на духовните светове, а именно само въз основа на действително познание, от друга страна, все пак е възможно наистина да се посочи какво може да означава духовната наука за живота на човека, когато вече разполагаме с резултатите от нея.
В случаи, когато се налага духовната наука да се обосновава или защитава пред днешния свят, никога няма да стане дума тази защита да се гради върху нещо друго, освен че се посочва как чрез развитие на определени способности човекът достига до разбиране на духовните светове и че после се обяснява как, благодарение на тези способности, човек може да узнае за съответните условия на живот в духовните светове. Фактите, които излизат наяве по този начин – повечето неща са разбират от само себе си, само че е добре да им се обърне внимание, – както и фактите от физическия свят, които се наблюдават с физическите сетива, никога не трябва да се посрещат с възражение от страна на човешките желания и страсти. Въпреки че това е очевидно, често се чуват възражения срещу определени твърдения на духовната наука, които са плод тъкмо на човешките желания и страсти. Например се казва следното: „Ако духовната наука твърди това или онова за духовните светове, аз не желая да се запознавам с нея, защото ако нещата в духовните светове отговарят на тези описания, не бих могъл никога да възприема такава конфигурация на духовните светове.“ Такова възражение, въпреки че е абсурдно, е често срещано. То обаче не се явява само в тази очевидна и абсурдна форма, а се явява, бих казал, маскирано във всевъзможни отрицателни нагласи, насочени към духовната наука. Следователно, от една страна, дори ако дадено познание, придобито чрез духовната наука, не би могло да се опре на факта, че светът има само един смисъл, ако нещата в духовния свят изглеждат по такъв и такъв начин – все пак човек може да знае как действително изглеждат те в духовния свят, – дори ако, изхождайки от такива предпоставки, човек никога да не може да каже нещо относно устройството на духовните светове, а именно само въз основа на действително познание, от друга страна, все пак е възможно наистина да се посочи какво може да означава духовната наука за живота на човека, когато вече разполагаме с резултатите от нея.
към текста >>

И когато те се разглеждат така, от гледната точка на духовната наука, можете да прозрете взаимовръзките в живота.
Защото ако не се беше случил този инцидент, нямаше да е възможно това, което характеризирах: необходимото му заздравяване на азовото съзнание по описания начин. Чрез раждането си човек навлиза в определени условия в даден живот. Той живее в тези условия, но по време на последния си живот между смъртта и новото раждане е наблюдавал, че азът му е бил отслабен по определен начин. Импулсът да заздрави своя аз живее в него и го води към условия, които предизвикват нещастния случай. Това е начинът, по който трябва да се разглеждат нещата. И когато те се разглеждат така, от гледната точка на духовната наука, можете да прозрете взаимовръзките в живота.
към текста >>

И това, което днес духовната наука трябва да представи за разбирането на живота от определени източници, както беше обяснено, е било налице много повече като атавистично-ясновидско настроение в душите до не съвсем далечно време.
Хората – това често към го подчертавал – не размишляват достатъчно над промените, които са настъпили в човешкото душевно развитие в сегашните условия на живот. Повечето, особени тези, които са заразени от съвременната наука, си представят душевния живот преди столетия такъв, какъвто е днешният душевен живот. Това, както ни е известно, е напълно погрешна представа. Интимната страна на душевния живот на хората е претърпяла съществена промяна. И това, което днес духовната наука трябва да представи за разбирането на живота от определени източници, както беше обяснено, е било налице много повече като атавистично-ясновидско настроение в душите до не съвсем далечно време. Хората са имали до известна степен предчувствия за житейските взаимовръзки. Но човечеството се развива и такива предчувствия отмират. Но поради факта, че тази стара връзка с духовния свят отчасти е изгубена за хората в хода на тяхното развитие и все повече ще се изгубва, ще става все по-необходимо човек да си възвърне връзката с този духовен свят чрез пряко духовно изследване. С това е свързан фактът, че духовната наука възниква в нашето време. В по-ранни епохи тя не е била необходима, тъй като човечеството е било на друго ниво на душевно развитие.
към текста >>

Днес има малък брой хора, които в живота си между раждането и смъртта приемат духовната наука в душите си.
Нека потвърдим това твърдение с конкретни факти. Днес има малък брой хора, които в живота си между раждането и смъртта приемат духовната наука в душите си. Не говоря за духовно изследване, а за духовна наука: представи, идеи, които се добиват чрез духовната наука. По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта. Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето. Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят.
към текста >>

Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта. Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите. Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение. Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>

Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта. Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите. Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение. Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>

Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли. Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>

За да стане напълно ясно на слушателите на този религиозен човек, че не се нуждаят от нищо друго освен от неговите лекции, от нищо, което някоя наука иска да каже за духовния живот, той им казва: „Глупаво и безсмислено е51 да се очаква от науката отговор на въпроса за живота след смъртта.
Хубаво изречение е това, което искам също да приведа. За да стане напълно ясно на слушателите на този религиозен човек, че не се нуждаят от нищо друго освен от неговите лекции, от нищо, което някоя наука иска да каже за духовния живот, той им казва: „Глупаво и безсмислено е51 да се очаква от науката отговор на въпроса за живота след смъртта. Въодушевените хора, които са го правили и продължават да го правят, никога не са си изяснили какво прави науката, когато се захваща с такива въпроси, и какво губи религията, когато търси сигурност в науката.“
към текста >>

Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе.
Но ние не само трябва да се запознаем с определени истини за духовния свят, но и да се изпълним със съзнанието колко е необходимо живото познание, живото слово да заеме своето място в развитието на човечеството. Защото вече се вижда, че задънената улица по отношение на социалния живот, в която е попаднало човечеството, се намира далеч от духовните предпоставки, че представлява кармата на безсмислието. Безсмислието е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага. И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят. Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе. Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света. Тези неща трябва да се разглеждат само в правилната светлина. И когато някой действително е свързан с духовната наука, според мястото в живота, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на духовната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството. А това, че тя наистина е необходима за развитието на човечеството, може да се прозре тъкмо от описанието на такава противоположност. Такива описания биха могли да ни дадат наистина много.
към текста >>

И когато някой действително е свързан с духовната наука, според мястото в живота, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на духовната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството.
Безсмислието е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага. И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят. Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе. Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света. Тези неща трябва да се разглеждат само в правилната светлина. И когато някой действително е свързан с духовната наука, според мястото в живота, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на духовната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството. А това, че тя наистина е необходима за развитието на човечеството, може да се прозре тъкмо от описанието на такава противоположност. Такива описания биха могли да ни дадат наистина много.
към текста >>

109. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота.
Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности. Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки. Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки. И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер. При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота. Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден. Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен стремеж са зависими от мнението на външния свят. По този начин възникват наистина най-разнообразни трудности.
към текста >>

При други приятели, след като са се задълбочавали известно време в духовната наука, се явява нещо, би могло да се каже, като тревога, нещо, което поражда страх, страх от въпроси: как човек да се справи с живота и т.н.
При други приятели, след като са се задълбочавали известно време в духовната наука, се явява нещо, би могло да се каже, като тревога, нещо, което поражда страх, страх от въпроси: как човек да се справи с живота и т.н. Много от Вас, разбира се, е трябвало да си задават подобни въпроси. Такива въпроси често са въпроси на усещанията и чувствата. В днешното разглеждане бих искал да изходя от такива трудности във вътрешния душевен живот.
към текста >>

Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота.
Така ние виждаме, че се нуждаем от яснота относно наличието на тази житейска лъжа. Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има. Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие. Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука.
към текста >>

Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице!
Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли.
към текста >>

И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което духовната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в живота.
Следователно той е много радикален. От гледна точка на духовната наука никога няма да изискваме такива радикални неща; напротив, бихме оставили хората на тяхната свобода. И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което духовната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в живота. Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше духовната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от живота или да се радват на своето здраве.
към текста >>

Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше духовната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от живота или да се радват на своето здраве.
Следователно той е много радикален. От гледна точка на духовната наука никога няма да изискваме такива радикални неща; напротив, бихме оставили хората на тяхната свобода. И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което духовната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в живота. Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше духовната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от живота или да се радват на своето здраве.
към текста >>

110. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Хунцингер, „Водещи въпроси на формирането на живота“ (том 136 от сборника „Наука и образование“, Лайпциг, 1916 г.).
44. ...едно томче от този сборник с религиозни въпроси на настоящето: А. В. Хунцингер, „Водещи въпроси на формирането на живота“ (том 136 от сборника „Наука и образование“, Лайпциг, 1916 г.).
към текста >>

111. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

През всички наши разисквания, водени тук вече години наред, като червена нишка преминаваше констатацията колко важно е индивидът, обзет от импулсите на Духовната Наука, да придобие усет, чувство за това, доколко тя се вписва във всичко, което човечеството в досегашното си развитие е извело на повърхността на повърхността на духовния живот, а в действителност на живота като цяло; защото тривиален е възгледът, че духовният живот можел да бъде нещо само за себе си.
През всички наши разисквания, водени тук вече години наред, като червена нишка преминаваше констатацията колко важно е индивидът, обзет от импулсите на Духовната Наука, да придобие усет, чувство за това, доколко тя се вписва във всичко, което човечеството в досегашното си развитие е извело на повърхността на повърхността на духовния живот, а в действителност на живота като цяло; защото тривиален е възгледът, че духовният живот можел да бъде нещо само за себе си. Всъщност целият привидно материалистически живот не е нищо друго освен последица на духовния живот.
към текста >>

112. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Той намирал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата.
Основна теза при такива окултни направления, които както казах се изявяват в братства, е това, че за Петия следатлантски период английски говорещите представлявали същото, каквото римският народ е представлявал за Четвъртия следатлантски период. Това е базисна постановка при тези окултни братства, като се настоява при всички положения да се взема предвид следното: Латинският елемент бил онова, върху което погледът трябвало да се насочва най-напред. Той намирал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата. Това само по себе си не бивало да тревожи, тъй като само ще изчезнело чрез упадъка, в който се озовавало. Ето защо, казват, вниманието трябвало да се насочва главно върху факта, че онова, което бивало наричано латинска раса, е на път съвсем да изчезне, представлявало загиващ елемент и че задачата била грижливо да се подготви и предприеме всичко за загиването на латинския елемент.
към текста >>

113. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Аз нееднократно съм посочвал тази сложност на фактите и съм Ви молил да сте наясно, че усвояваните чрез Духовната Наука общи формули, идеи и закони за взаимовръзките в живота са абсолютно верни, но че те, разбира се, придобиват по-голямо многообразие в зависимост от конкретните случаи.
Казах, че на нас, застъпващите гледната точка на духовното познание, ни се полага да се взираме в нещата малко по-дълбоко. Поради това днес искам нали не знам още колко време в Европа ще може да се разисква по такива духовни въпроси да обърна внимание на нещо, което може да послужи за пример, за да се вникне по-дълбоко в обстоятелствата, разкриващи се донякъде външно чрез явленията във физическия план. Виждате ли, в доста по-голяма степен, отколкото в науката за физическото, човек трябва да бъде на ясно, че за Духовната Наука фактите и техните взаимовръзки не стоят така просто, а са извънредно сложни. Аз нееднократно съм посочвал тази сложност на фактите и съм Ви молил да сте наясно, че усвояваните чрез Духовната Наука общи формули, идеи и закони за взаимовръзките в живота са абсолютно верни, но че те, разбира се, придобиват по-голямо многообразие в зависимост от конкретните случаи.
към текста >>

114. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното.
Характерното е това, което предварително е било заложено в Мистерията на Голгота: че духовните импулси са били сведени чак до непосредствено физически-човешкото, че плътта е трябвало в известна степен да бъде пронизана с дух. Това още не е станало. Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното. Само заради това беше слизането на духовния импулс на Христа в плътта на човешкото тяло. И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса. Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план. И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на духа. Това е задачата на петата следатлантска култура, която е подготвена от четирите предшестващи културни епохи.
към текста >>

Виждаме, колко плодотворно може да бъде за нас това, което изхожда от духовната наука, с каква светлина можем да озарим най-сериозните моменти от живота, ако съединяваме с нашето същество това, което изхожда от действителното духовно познание, например, за следващите една след друга следатлантски културни епохи.
Виждаме, колко плодотворно може да бъде за нас това, което изхожда от духовната наука, с каква светлина можем да озарим най-сериозните моменти от живота, ако съединяваме с нашето същество това, което изхожда от действителното духовно познание, например, за следващите една след друга следатлантски културни епохи. Тогава ние получаваме обективен критерий, получаваме възможност да се издигнем над личните стремежи, над националните преживявания. И това е свойствено на средноевропейското преживяване, това средноевропейско усещане действително дава на човек възможност да се издигне над тяснонационалното. Замислете се само, как в следващите една след друга културни епохи именно в Средна Европа – в тази борба на човешката душа в Средна Европа – именно в личното се побеждава личното, там, където не действат афекти и непосредствено инстинктивното.
към текста >>

По същество ние отново и отново трябва да поставяме пред себе си това изискване: сериозно, дълбоко сериозно да приемаме това, което иска да ни даде духовната наука, и да не търсим, така да се каже, два пътя в живота: пътя, по който стигаме до духовнонаучното разбиране за света, и пътя на ежедневието, по който постъпваме /действаме/ като всички други хора.
Исках да говоря, трябваше в днешната встъпителна лекция отново да говоря с вас от тази определена гледна точка, която е предизвикана от преживяваните събития; трябваше да ви говоря за това, което трябва да стане духовната наука за правилната оценка за света и за нашето място в него. Бях длъжен да говоря за това. По същество ние отново и отново трябва да поставяме пред себе си това изискване: сериозно, дълбоко сериозно да приемаме това, което иска да ни даде духовната наука, и да не търсим, така да се каже, два пътя в живота: пътя, по който стигаме до духовнонаучното разбиране за света, и пътя на ежедневието, по който постъпваме /действаме/ като всички други хора. Но, по скоро не с думите, а с това, как в нашия тесен кръг тълкувах фактите, бих искал да предизвикам във вас усещането и разбирането, че тези думи действително не са нещо друго, а вечните Истини, и че тези вечни Истини са едновременно и индивидуални Истини.
към текста >>

115. 4. Лекция, 22.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И пред тези, които се задълбочават в духовната наука, трябва да се изправи изискващата разрешение задача: да се стигне до теоретично, но изхождащо от самия живот, разбиране за живота, изходният пункт за което е не само едното размишление, а душата в целия и обем и обхват /във всичко, което тя е способна да обхване/.
От многобройните многогодишни съзерцания знаете, че никога не трябва да си представяме, че ето това е физически-сетивният свят, а тук, отделно, е духовният свят. Физически-сетивният свят се простира нагоре в духовния свят, а духовният свят се простира надолу във физически-сетивния свят. И макар външните сетива на човека да възприемат физически-сетивния свят само в неговото външно, сетивно битие, той, грубо казано, като въздух е пронизан от духовното, то протича навсякъде, всичко изпълва – всичко, в което човек във физическия живот в нормални условия вижда само физическото. И тези, които са преминали този път през портата на смъртта, които се намират в духовния свят, са дейни със своите импулси и сили в нашия сетивен свят. Така че трябва да кажем: дори и връзката на живеещите във физическо тяло и живеещите духовно, умрелите, да се намира зад прага на обикновеното съзнание, въпреки това тя е реалност. И пред тези, които се задълбочават в духовната наука, трябва да се изправи изискващата разрешение задача: да се стигне до теоретично, но изхождащо от самия живот, разбиране за живота, изходният пункт за което е не само едното размишление, а душата в целия и обем и обхват /във всичко, което тя е способна да обхване/.
към текста >>

116. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Знаете, че в моята "Въведение в тайната наука" и в моята "Теософия" говорих /бележка 40/ за приблизителната продължителност на живота в камалока, за живота в света на душите.
Абсолютно всички подробности на духовния свят трябва първо да бъдат разработени. И преди всичко трябва да умееш да чакаш, докато едно или друго не ти се открият. Знаете, че в моята "Въведение в тайната наука" и в моята "Теософия" говорих /бележка 40/ за приблизителната продължителност на живота в камалока, за живота в света на душите. От определени позиции това може да бъде изложено така, както е направено там. Но след това на душата на духовния изследовател се откриват нови връзки. Това действително може да бъде сравнено с пътешествие по Земята. Пътуващият преминава от страна в страна; така и духовният изследовател опознава една област от духовния свят след друга, той открива за себе си нови изходни гледни точки. И тази нова гледна точка дава отговор на въпроса: в какво се състои дейността на Аза и астралното тяло през часовете на съня?
към текста >>

117. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И носещите страдания събития от живота, малки и големи, могат така да бъдат осветени от вътрешната светлина на духовната наука, че да доведат душата в съприкосновение със струящия и пронизващ свят на божествената мъдрост.
Окултното е най-важното в нашето движение. То именно е най-важното, тъй като ние се стремим от външното към вътрешното. И носещите страдания събития от живота, малки и големи, могат така да бъдат осветени от вътрешната светлина на духовната наука, че да доведат душата в съприкосновение със струящия и пронизващ свят на божествената мъдрост.
към текста >>

118. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тъй като това, което като духовна наука трябва да възникне в Средна Европа, трябва да бъде, както съм казвал, дълбоко, дълбоко честно, тоест да се стреми към Истината като такава, и да бъде уверено, че Истината, като такава, вливайки се в нашите души и в цялото развитие на човечеството, създава правилните взаимоотношения между народите и в живота на самите хора, в тяхното социално устройство.
Тогава се намесиха индийски окултисти и по този начин се появи това съмнително окултно учение, което дълго отглеждаше Теософското общество, и от което трябваше да се очисти това, което като духовна наука, се появи в Средна Европа. Тъй като това, което като духовна наука трябва да възникне в Средна Европа, трябва да бъде, както съм казвал, дълбоко, дълбоко честно, тоест да се стреми към Истината като такава, и да бъде уверено, че Истината, като такава, вливайки се в нашите души и в цялото развитие на човечеството, създава правилните взаимоотношения между народите и в живота на самите хора, в тяхното социално устройство. Чисто, честно търсене на Истината! И това чисто, честно търсене на Истината е наша непосредствена и главна задача.
към текста >>

119. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но ако духовната наука не съумее отново да пробуди човешкото мислене, няма да изминат и 50 години, когато всичко, което така е затънало в едностранния материализъм, ще съсредоточи цялото внимание към външно материалното, и на никой и на ум няма да му дойде, че изкуството или идеологията някак могат да обогатят живота.
Скъпи мои приятели, днес всичко това, което изисква от нас напрягане на духовните сили, остава само като наследство от тези древни времена, когато сме виждали духовния свят. Това някога ще се измени и тогава хората няма повече да живеят с измислици. Но ако духовната наука не съумее отново да пробуди човешкото мислене, няма да изминат и 50 години, когато всичко, което така е затънало в едностранния материализъм, ще съсредоточи цялото внимание към външно материалното, и на никой и на ум няма да му дойде, че изкуството или идеологията някак могат да обогатят живота. Затова най-строго изискване на времето е, в живота на човечеството да встъпи не безсъдържателната пристрастеност към спиритуални мечтателства, а знанието за връзките на човека с духовния свят, и погледът на човека отново да бъде насочен нагоре, към духовния свят. Изгубили старото атавистично ясновиждане, хората ще успеят отново да го добият, по пътя на духовната наука.
към текста >>

Официалната наука игнорира тези неща, затова е необходимо правилно да се оцени ролята на съвременната наука в живота на света.
Ако обмислим факта, че това, което носим в себе си като наш живот на мислите и чувствата, още вътре във физическата ни обвивка в периода между раждането и смъртта, а след това извън нашата физическа обвивка, между смъртта и новото раждане, че това е материалът за работа на цял ред от мировите Йерархии, пред душите ни ще се разгърне грандиозната, възвишена картина на мировите космически връзки. Работата не е в това, да се познават тук подробностите, а в това, да можем да се проникнем изхождайки от тази картина от възприятие на света и да се проникнете вие, скъпи мои приятели, с усещане и разбиране за мястото, което човек заема във Вселената, и да знаете това, което човек трябва да знае за своята връзка с Вселената. В това е работата. Да се слее всичко това в единно усещане за света във вашите сърца и души, и от това светоусещане да се запали във вас нещо от силата, която поражда такова светоусещане и всеки от вас, според дадените му възможности, да внесе своя принос в развитието на духовната култура. Официалната наука игнорира тези неща, затова е необходимо правилно да се оцени ролята на съвременната наука в живота на света. Съвременният учен, когато прави лабораторни опити, може да бъде сравнен със словослагателя до сандъчетата с буквите. Тези, които не правят лабораторни опити, – с хора, които просто описват работата на словослагателя. С това, по същество, днес се занимават преподаващите в университетите философи.
към текста >>

120. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако макар, да кажем, и дузина от официалните и представители – с които сега само и се съобразяват – поради вътрешна честност, стоейки на нивото на своите естественонаучни знания, реши да провери това, което се съобщава в моята "Въведение в тайната наука" и в моята "Теософия", тогава достоверността на тези съобщения би била потвърдена, изхождайки от познания, които могат да бъдат охарактеризирани със следните думи: изучавайте живота и вижте, дали няма да потвърди той съобщенията за духовните светове, добити по пътя на духовнонаучното изследване!
Може да се каже: именно естественонаучното изследване достигна днес известно ниво, и това ниво би било по силите на тези, който днес представляват тази област на науката, ако болшинството от тях не се потапяха изцяло само в своята тясна специалност, а малко надзъртаха извън пределите на своята научна специалност. Ако макар, да кажем, и дузина от официалните и представители – с които сега само и се съобразяват – поради вътрешна честност, стоейки на нивото на своите естественонаучни знания, реши да провери това, което се съобщава в моята "Въведение в тайната наука" и в моята "Теософия", тогава достоверността на тези съобщения би била потвърдена, изхождайки от познания, които могат да бъдат охарактеризирани със следните думи: изучавайте живота и вижте, дали няма да потвърди той съобщенията за духовните светове, добити по пътя на духовнонаучното изследване! – Който действително владее естествознанието, неизбежно ще стигне до признаването на съобщенията на антропософски насочената духовна наука. Това е безусловната истина. Но ние стоим пред простия факт, че именно тези, които биха могли да осъществят този труд, никак не са се загрижили, досега никак не са се загрижили за това, че никой не е поставил даже и въпрос – говоря за тези от нашите кръгове, които биха могли да проявят такава инициатива – никой не си е поставил задачата: от позицията на съвременната наука действително да се проверят духовнонаучните естественоисторически данни на Антропософията! Такава проверка не предизвиква ни най-малко опасение. Антропософията ще я издържи.
към текста >>

Но си помислете, че чрез живота на Обществото се откриват широки възможности за тези хора, които не искат да се противопоставят на духовната наука в открита, честна дискусия, а вървят по околни пътища, чрез лъжи и клевети да разстроят плановете на духовната наука.
Предположете, че духовната наука би се проявила само като теория, би съществувала само като идейно течение. Тогава би било съвсем невъзможно – теоретически това е възможно, но в конкретната действителност това би се оказало съвсем невъзможно – към Антропософията да се лепнат всички тези неща, които стават в такава недостойна, отвратителна форма. Трябва да различаваме духовнонаучното движение, чисто познавателното движение, стремящо се да стане мироглед на съвременността, от Антропософското общество. В идеята Антропософското общество е прекрасно, но на практика – колкото и да не ми се иска, фактите говорят – на практика всеки ден, и това не е преувеличение, всеки ден се появяват факти, свидетелстващи за това, че вътре в Антропософското общество с известна лекота изобилно избуяват и тясно лични интереси, за и против. По пътищата на духовната наука понякога е трудно да се разграничат личните интереси и чисто деловите. Но си помислете, че чрез живота на Обществото се откриват широки възможности за тези хора, които не искат да се противопоставят на духовната наука в открита, честна дискусия, а вървят по околни пътища, чрез лъжи и клевети да разстроят плановете на духовната наука. Това действително е така: те търсят гибелта на Обществото.
към текста >>

121. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ще трябва да се признае, че отговорът за това, как е устроен животът, трябва да се търси в духовната наука, и че външната наука не може да даде правилното знание за живота, защото тя не вижда разликата между това, което произхожда от външния сетивен свят, и това, което звучи от свръхсетивния свят.
Във всеки случай, човечеството от нашето време и в близко бъдеще, трудно ще се откаже, колкото и необходимо да е това, от навика да мисли, че импулсите в обкръжението, в което хората живеят и действат, изхождат само от външния сетивен свят; трудно ще им бъде да свикнат с мисълта, че в това, което наричаме наш социален и всякакъв друг живот, действат не само така наречените живи, но и така наречените мъртви, че умрелите винаги са тук с нас и действат в нас и чрез нас. Митовете ни казват, че далечните ни предци са знаели това. Когато в древността хората са почитали своите починали предци, като господари на рода, като боговете предци, това е произлизало от атавистичното знание, че умрелите винаги са тук, че те действат чрез душите на живеещите. Закономерно е, че това знание е изгубено от хората, но то трябва да бъде възстановено! Отново ще се знае, че мъртвите са тук, в нашето обкръжение, че те говорят чрез нашите души, че ние общуваме с тях. Ще трябва да се признае, че отговорът за това, как е устроен животът, трябва да се търси в духовната наука, и че външната наука не може да даде правилното знание за живота, защото тя не вижда разликата между това, което произхожда от външния сетивен свят, и това, което звучи от свръхсетивния свят. Всъщност, нашите исторически съчинения постепенно са стигнали до гротескни нелепици. Говори се за исторически идеи, сякаш те са долетели като колибри или някакви други птички, докато тези идеи в действителност, най-често са именно импулси от умрелите.
към текста >>

122. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Единият от тях никога не го е грижа за това, което може да бъде казано от духовната наука или подобни на нея за живота в духовните светове.
Представете си двама човека. Единият от тях никога не го е грижа за това, което може да бъде казано от духовната наука или подобни на нея за живота в духовните светове. Той мисли само за това, което му предоставят неговите външни сетива, и това, което му предоставя обикновената наука. Но науката също има работа само с това, което предлагат външните сетива. И той си казва: ще почакам с мисленето за духовния свят, докато не се окажа в него. От известна гледна точка това е най-малко лошият възглед от това, което се появи в 19 век, когато се появиха хора, които са убедени, че със силите на науката те ще стигнат до пълно отричане на съществуването на духовния свят, подобно на изказването, вложено от поета в устата на такъв отрицател: "Както Бог е свят, аз съм атеист! /бележка 101/.
към текста >>

123. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тогава, ако бъде правилно разбрано това, което може да стане духовната наука за живота на душата, именно чрез духовната наука ще бъде отново, но сега вече съзнателно пробудено чувството: трябва да очаквам нещо от старостта, стареенето дава нещо.
Но ако искрата на духовната наука е пробудила огънчето на Духа в душата, когато остаряваме, от низходящата телесност се дарява нещо, което по съвсем особен начин се вживява в това, което е научено по пътя на духовната наука. Ако сте преминали живота без познавателното съприкосновение с духовното, тогава нищо особено от старостта няма да преживеете; вие няма да научите съкровищата на старостта. Под това познавателно съприкосновение с духа се подразбира не нещо професионално, а това, което е достъпно за всяка обикновена душа, тъй като духовната наука може да стане общодостъпна, ако човечеството се стреми към това. В детството и младостта си няма да очаквате нещо особено от старостта. Сега всичко е по-различно, когато искрата на познанието за духа не се разгаря природно-закономерно в душата, а се пробужда по пътя на възпитанието, чрез настъпващата към душите на човешкото съобщество духовна наука. Тогава, ако бъде правилно разбрано това, което може да стане духовната наука за живота на душата, именно чрез духовната наука ще бъде отново, но сега вече съзнателно пробудено чувството: трябва да очаквам нещо от старостта, стареенето дава нещо. Когато навърша 35 години, това, което живее в мен самия, ще стане различно, от това, което е сега, когато съм още зелен 20-годишен младок. Това настроение е нещо извънредно важно за човешката душа; настроение, което бих искал да обознача като живот пълен с очакване, живот, който просто знае: творящите сили, които преживяваш в себе си, трябва с цялата сериозност да разбереш, като творчество на Духа в твоята душа.
към текста >>

Духовната наука съдържа импулси, втичащи се в човешката душа от всеобемащия универсален смисъл на живота.
Духовната наука, ако е правилно разбрана, не е нещо абстрактно, тя вниква в практическия живот. Духовната наука, ако се разбира все повече и все по-правилно, дълбоко се внедрява в практическия живот и все повече ще навлиза, чак до конкретните неща. В подрастващия човек тя създава съвсем друго възприемане на живота, усещане за очакване на новото, което ще му донася всяка нова година от неговия живот. В духовната наука са заложени изпълнените със сили ферменти на възпитанието, най-енергичните възпитателни импулси. Тя съдържа морални импулси, които съвсем различно въздействат върху душите на хората, отколкото моралните импулси, които слави съвременното човечество. Духовната наука съдържа импулси, втичащи се в човешката душа от всеобемащия универсален смисъл на живота.
към текста >>

Да се разбере живота в неговото историческо формиране е първостепенната задача на духовната наука, задача на духовнонаучно насоченото мислене.
Да усещаш духовната наука като стимул за живия живот, действително да живееш в това, което изисква съвременният етап на развитие на човечеството – това е най-важната задача на тези, които действително са се посветили в служба на Духа; това значи да живееш с човечеството и да научиш, какво в дадения момент е неговата задача в хода на развитието, тоест, какво му е предопределено да извърши. Пробвайте непредубедено да подходите към заобикалящите ви събития. Болшинството хора, собствено, проспиват събитията, ставащи около тях. Те мислят, че трябва да се върне положението от преди 1914 година и чакат това. Те съвсем не разбират колко дълбоко е въздействието на това, което става, не разбират, какво, собствено, е станало като необходимост, че хората да привикнат към съвсем нови понятия, към понятия, които по-рано съвсем ги е нямало. Да се разбере живота в неговото историческо формиране е първостепенната задача на духовната наука, задача на духовнонаучно насоченото мислене.
към текста >>

Не трябва да се проспиват събитията в света, трябва да се позволи на духовната наука да се пробуди, разбира се, ако поради стремежа към удобство, към удобство в живота, сами не се приспиваме.
Този, който макар и малко се е докоснал до духовната наука, знае, че духовната наука му открива духовния поглед, така че и по този въпрос да добие яснота. Днес е жизнено необходимо за човечеството ясно да вижда, ясно да гледа на обкръжаващия свят, да вижда ставащото, да не го проспива. Тъй като твърде много причини в човечеството прикриват действителните маски. А хората са много лековерни; затова те вярват на маските и не виждат какво е скрито под тях. Не могат да добият ясно и спокойно разбиране на това, което става в света, защото не могат да развият този начин на мислене, който прави възможна определена подвижност на Духа, необходима за духовната наука, и затова не могат да достигнат момента, когато действително ще влязат в тази подвижност на Духа. Не трябва да се проспиват събитията в света, трябва да се позволи на духовната наука да се пробуди, разбира се, ако поради стремежа към удобство, към удобство в живота, сами не се приспиваме. Нуждата от вливане в душата на духовното е голяма, но у мнозина от чувстващите се като водачи на човечеството, няма воля да се съобразяват с тази потребност. Волята за духовното живее в простите души, но те сами себе си още не разбират, тъй като са вкарани в заблуда от господстващото днес, широко разпространено "обществено мнение". Шопенхауер го наричаше "лична глупост". Водещи личности често са склонни да говорят за ограничеността на човешкото същество именно защото самите те не искат да изведат хората зад пределите на тези граници. Можете да видите това във всички области.
към текста >>

124. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Когато се разгледа дори областта на живота, може да се види - в други области е по-неясно, но при живите същества съвсем ясно застава пред човека - как природната наука днес се стреми да достигне навсякъде до първоначалното, до това, което в известна степен дава зародишното устройство за израстващото, за избуяващото, за бъдещото.
Когато се разгледа дори областта на живота, може да се види - в други области е по-неясно, но при живите същества съвсем ясно застава пред човека - как природната наука днес се стреми да достигне навсякъде до първоначалното, до това, което в известна степен дава зародишното устройство за израстващото, за избуяващото, за бъдещото. Когато природният изследовател поиска да обясни смисъла на животинския или човешкия живот, се връща назад до раждането, изучава ембриологията, изучава това, от което се развива израстващото, което се проявява в бъдещето. Той се връща назад към раждането, което е началото на разгръщащото се пред сетивата. А когато природната наука иска да обясни света, се връща назад до представите за раждането на мирозданието, които си изгражда, създавайки различни хипотези, в които залягат постиженията на геологията, палеонтологията и другите клонове на природната наука. Макар някои хора да се съмняват, че такъв начин на мислене е правилен, тя винаги се стреми към това. Познати са усилията, които хората са положили, за да обосноват, ако не началото на земното съществуване, то поне много отдалечени в миналото епохи, в които човекът още не е съществувал на Земята; да обяснят по някакъв начин това.
към текста >>

Тогава се поражда въпросът, който навлиза в живота, от страна на духовната наука.
Навсякъде в живота се вижда това, което се проявява в такава теория. Тогава се поражда въпросът, който навлиза в живота, от страна на духовната наука.
към текста >>

125. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Тук стигаме до нещо съвсем друго, което налага много категорично да се подчертае, че духовната наука трябва да бъде изучавана от човечеството в настоящето и бъдещето и че хората, които не могат да си усвоят чрез духовната наука понятия за живота след смъртта, са за съжаление.
Някога е било възможно, понеже още не са били познати природонаучните натуралистични понятия и хората не са били изпълнени само с материални интереси, които от 16-то столетие насам постепенно обхващат всичко. В предишните времена е било възможно да се говори на хората за свръхсетивния свят само по начина, по който религиозните вероизповедания са искали и все още искат. Днес това не е възможно - от дълбоко състрадание към човечеството за съжаление трябва да се каже - именно защото хората искат да се грижат по егоистичен начин за своето вечно спасение чрез религиозните вероизповедания, често истински се оплитат с физическо-сетивния натуралистичен свят и си затварят пътя за изкачването нагоре, след като са минали през портата на смъртта. Тук стигаме до нещо съвсем друго, което налага много категорично да се подчертае, че духовната наука трябва да бъде изучавана от човечеството в настоящето и бъдещето и че хората, които не могат да си усвоят чрез духовната наука понятия за живота след смъртта, са за съжаление. Духовната наука същевременно е нещо, което трябва да се разпространява от истинско съжаление към хората, понеже съпротивата на хората срещу навлизането на духовнонаучните представи в живота наистина е плачевна и в своето неразбиране те и по-нататък ще се съпротивляват.
към текста >>

Духовната наука същевременно е нещо, което трябва да се разпространява от истинско съжаление към хората, понеже съпротивата на хората срещу навлизането на духовнонаучните представи в живота наистина е плачевна и в своето неразбиране те и по-нататък ще се съпротивляват.
Някога е било възможно, понеже още не са били познати природонаучните натуралистични понятия и хората не са били изпълнени само с материални интереси, които от 16-то столетие насам постепенно обхващат всичко. В предишните времена е било възможно да се говори на хората за свръхсетивния свят само по начина, по който религиозните вероизповедания са искали и все още искат. Днес това не е възможно - от дълбоко състрадание към човечеството за съжаление трябва да се каже - именно защото хората искат да се грижат по егоистичен начин за своето вечно спасение чрез религиозните вероизповедания, често истински се оплитат с физическо-сетивния натуралистичен свят и си затварят пътя за изкачването нагоре, след като са минали през портата на смъртта. Тук стигаме до нещо съвсем друго, което налага много категорично да се подчертае, че духовната наука трябва да бъде изучавана от човечеството в настоящето и бъдещето и че хората, които не могат да си усвоят чрез духовната наука понятия за живота след смъртта, са за съжаление. Духовната наука същевременно е нещо, което трябва да се разпространява от истинско съжаление към хората, понеже съпротивата на хората срещу навлизането на духовнонаучните представи в живота наистина е плачевна и в своето неразбиране те и по-нататък ще се съпротивляват.
към текста >>

Някои неща за историческото протичане на живота ще се появят на бял свят чрез духовната наука.
Както говорих тук днес, понеже, бих искал да кажа, Genius loci на това място изисква това от мен, видяхте от един особен пример, че вече не е достатъчно за хората на настоящето да вземат в ръка ученическите книги и да се запознаят с историята, понеже там се узнава само онази Fable convenue (установена басня), която днес се нарича история. Какво се узнава там за важните, лежащи именно в мъгливото начало на медицината пътища, които още през първите християнски столетия водят от Европа към Америка? Но това, което е там, не престава да съществува затова, че хората са изгубили съзнание за него и правят като птицата Щраус, която заравя главата си в пясъка, за да не вижда, вярвайки, че каквото не вижда, не съществува. Още нещо е скрито за хората чрез Fable convenue, наричаща се история, което с въздействието си стои много близко до човека на настоящето. Някои неща за историческото протичане на живота ще се появят на бял свят чрез духовната наука. Защото хората искат да узнаят своята собствена съдба и връзката на душата с духовното им развитие.
към текста >>

126. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Бих искал да кажа, че както преминаваме през този бавен низ на дните в живота си, така чувстването с духовната наука ни създава световното усещане.
Започваме да се чувстваме като божествен световен образ, като микрокосмос в макрокосмоса и се научаваме, чувствайки, да се опознаваме. Това става постепенно, бавно. Бих искал да кажа, че както преминаваме през този бавен низ на дните в живота си, така чувстването с духовната наука ни създава световното усещане. Но човекът трябва да постигне това световно чувство. Защото от своя страна то ще го инспирира за по-големи задачи, които човечеството ще има в бъдеще. Колкото и необичайно да звучи днес, не ще минат и петдесет години и хората вече няма да могат да строят фабрики, няма да могат да обработват полята според изискванията, които ще бъдат поставени пред човечеството, ако не са си изградили това чувство! Катастрофата, в която се намираме днес, е не само израз на задънената улица, в която е навлязъл човекът. Светът вече е напреднал, а с мислите и чувствата си хората още не са стигнали достатъчно далеч.
към текста >>

Вие ще я придобиете, когато приемете самата духовна наука като жив еликсир на живота.
Напълно е в реда на нещата застрахователните дружества да се устройват според статистика и аритметика. Те пресмятат каква продължителност би могъл да има животът на даден човек и според това го застраховат. Но на вас и през ум няма да ви мине да умрете, понеже според сметката за вероятност е настъпило времето на смъртта ви, което е било пресметнато от застрахователното дружество! Следователно относно реалността не считате за определящо това, което действително е определящо за външния живот. Всичко, което като статистика, като пресмятане на вероятността е ценно за външния живот, престава да има някакво значение, когато започне силата на убеждението, отнасяща се до духовното. Вие ще я придобиете, когато приемете самата духовна наука като жив еликсир на живота. Това обаче ще се превърне в еликсир на живота така, че човекът ще се ориентира правилно в житейските условия.
към текста >>

Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота.
Душевното съдържание на човека се изпълва с живот, когато духовнонаучните принципи обновяват цялото ни възпитание, цялата духовна култура. И тогава в човечеството все по-рядко и по-рядко ще се проявяват въздействията на ранното остаряване. Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота. Училището ще се превърне в съвсем друго нещо. Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин. На детето ще се предлагат определени неща под друга форма. Ако то се учи да отправя поглед към нещо с учудване, със страхопочитание, това отново ще се прояви и в по-късна възраст.
към текста >>

И по-важно от отделните духовнонаучни истини е това основно настроение, с което правилно ще вървим през живота тогава, когато то бъде възпламенено в нас чрез духовната наука.
Това исках да произнеса днес пред вас като нещо, което трябва да усвоим като душевна нагласа в себе си относно връзката на човешката душа със света, както тя се формира като основно настроение на душата, произлизащо от духовната наука. И по-важно от отделните духовнонаучни истини е това основно настроение, с което правилно ще вървим през живота тогава, когато то бъде възпламенено в нас чрез духовната наука.
към текста >>

127. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Всъщност е необходимо духовната наука винаги да се свързва с живота, да прави живота плодотворен.
Всъщност е необходимо духовната наука винаги да се свързва с живота, да прави живота плодотворен. В нашата епоха цари идеал, който изцяло противоречи на това, което описах като нейна характерна черта. Този идеал може да се охарактеризира така: Хората се стремят все по-малко да вярват на живота. Те вярват на живота само докато навлязат в двадесетте си години. Това се вижда още в практическите цели, които си поставят. Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си.
към текста >>

128. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Плодотворното действие на духовната наука се изразява в това, че тя не си играе с теории, а е в състояние да посочи факти от решаващо значение за живота.
Но на този въпрос не би могло да се отговори нито в епохата на атавистичното ясновидство, нито в епохата на гръцко-латинската култура. Не би могло да се отговори и то не поради друго, а защото образите, с които атавистичното ясновидство е заливало душата, сериозно са затъмнявали наблюденията върху действията на ангелите в нашето астрално тяло. Тогава не е можело да се вижда нищо тъкмо защото на преден план са излизали образите, пораждани от атавистичното ясновидство. А през гръцко-латинската епоха мисленето не е разполагало със силата, която има днес. Мисленето наистина се засилва през епохата на естествените науки, така че именно епохата на съзнателната душа е тази, която позволи съзнателно навлизане в такава област, каквато обсъждаме днес. Плодотворното действие на духовната наука се изразява в това, че тя не си играе с теории, а е в състояние да посочи факти от решаващо значение за живота.
към текста >>

129. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот.
Ако някой днес има политическа теория, всичко останало той си го наглася според тази политическа теория, мироглед и всичко останало. Ако някой има философски мироглед, той го използва също като политика и т.н., всичко поставя под общ знаменател. Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът. Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот. Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v]. Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание. Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили. Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията. Това нищо не би дало.
към текста >>

Вие знаете, – или поне тези, които действително малко разбират, трябва да знаят това, – че аз нямам нито наченки на параноя, нито някакви илюзии за живота, защото всичко това се изкоренява от духовната наука.
[vi] Като допълнение и само като допълнение искам да кажа нещо: не се поддавам на никакви илюзии. Вие знаете, – или поне тези, които действително малко разбират, трябва да знаят това, – че аз нямам нито наченки на параноя, нито някакви илюзии за живота, защото всичко това се изкоренява от духовната наука. Но понякога трябва да правя едни или други забележки. За да не заспят напълно членовете на Обществото, което се нарича антропософско, трябва понякога да правя едни или други забележки, и не бих искал , да се отдават на илюзии. Но, поглеждайки това, което стана тези дни, бих искал да кажа следното: всъщност, движението, което наричам антропософско, в последно време беше подложено на нападки от различни страни, и особено от страна, която сега вече ясно е видна. Отделни нападки почти не заслужават внимание, защото те идват от страна на хора, които в по-голямата си част се проявяват като дилетанти. Но има факти за сериозни нападки, особено от страна на църквата.
към текста >>

130. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Днес ви поднесох някои неща, които са малко неприятни за живота, но са истинни и са факти, доколкото в духовната наука не можеш да мръднеш напред, ако не свикнеш смело да гледаш и неприятните факти.
Днес ви поднесох някои неща, които са малко неприятни за живота, но са истинни и са факти, доколкото в духовната наука не можеш да мръднеш напред, ако не свикнеш смело да гледаш и неприятните факти.
към текста >>

То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука.
Знаем, че човек носи в себе и други членове на своето същество: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло. Но обичайната му днешна душевна настройка не достига нито астралното, нито етерното, нито физическото тяло. Защото това, което анатомът изучава отвън, е само външната страна. Вътрешното познание не излиза извън рамките на аза, то мълчи също и за физическото тяло. Но до това трябва да се стигне, за да се проследява с разбиране човека отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания. То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука. Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята. Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет. Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека. Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане. Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота.
към текста >>

131. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Науката за инициацията отговаря на това: който чака, съгрешава срещу живота.
В предишните времена висшите духовни същества по свръхсетивен начин са обучавали хората, притежаващи атавистично ясновиждане, с понятията на инициацията. Затова за хората – всъщност това е било възможно до 333 г. след Мистерията на Голгота – е съществувал своеобразен вид свръхсетивно обучение, което те са можели да прилагат не само към живота, но също и към смъртта. Оттогава е станало необходимо, човек тук на Земята със свои усилия, посредством собствено разбиране, да подготвя душата за това, тя по правилен начин да може да премине през портата на смъртта. Пред лицето на науката за посвещението, не издържа критика такова фриволно изказване, като, например, следното: трябва просто да почакаме, докато встъпим в областта, в която попадаме след смъртта, за да видим какво има там. Науката за инициацията отговаря на това: който чака, съгрешава срещу живота. Защото бихте били ужасно изплашени, ако някой посветен – per impossibile – ви опише, какви уроди бихте се родили, ако запазите тази настройка в течение на целия период между смъртта и раждането, ако в периода между смъртта и раждането постоянно бихте казвали: ще почакам, докато се родя на Земята: тогава ще видя, що за същество е облеченото в плът и кръв. Тогава не бихте се отказали от благотворното влияние на тези сили, които ни предпазват от това, да се родим уроди. От това ни предпазват висшите същества. Духовният живот между смъртта и новото раждане – така казват съществата, които учат на това, – съществува не само за нашата област, той е подготовка за долната област, за да не се раждат там уроди, а хора, притежаващи благороден вид.
към текста >>

И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек.
И характерна черта на нашето време е, че мина времето, когато до 333 г. висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието. Днес това, което му е нужно, човек го научава в общение с други хора. Тук той просто трябва да се откаже от своето високомерие, което го кара да казва, че винаги може да формира свое собствено съждение. В областта на преходното той може да разбере, че старият човек може нещо да съобщи на младия, нещо такова, което само възрастен човек може да съобщи на млад. И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек. И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата следва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, следва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство. В цяла поредица от мои книги подчертавах, че на почвата на духовната наука не трябва да разцъфтява вярата в авторитета. Но това навярно трябва да се отнася към всичко, което стои на почвата на духовната наука: невъзможно е да се получи посвещение по такъв начин, че в духа на нашето време, просто като петле да кацнеш на стобора и да крякаш за собствената си убеденост на всяка възраст! По такъв начин могат да се издигнат всевъзможни програми, които трябва да завладеят света, но никога не може да се създаде наука, която ще управлява живота и ще господства в света. Все повече и повече в живота и света се усеща потребността от науката за инициацията.
към текста >>

По такъв начин могат да се издигнат всевъзможни програми, които трябва да завладеят света, но никога не може да се създаде наука, която ще управлява живота и ще господства в света.
В областта на преходното той може да разбере, че старият човек може нещо да съобщи на младия, нещо такова, което само възрастен човек може да съобщи на млад. И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек. И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата следва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, следва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство. В цяла поредица от мои книги подчертавах, че на почвата на духовната наука не трябва да разцъфтява вярата в авторитета. Но това навярно трябва да се отнася към всичко, което стои на почвата на духовната наука: невъзможно е да се получи посвещение по такъв начин, че в духа на нашето време, просто като петле да кацнеш на стобора и да крякаш за собствената си убеденост на всяка възраст! По такъв начин могат да се издигнат всевъзможни програми, които трябва да завладеят света, но никога не може да се създаде наука, която ще управлява живота и ще господства в света. Все повече и повече в живота и света се усеща потребността от науката за инициацията.
към текста >>

Все повече и повече в живота и света се усеща потребността от науката за инициацията.
И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек. И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата следва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, следва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство. В цяла поредица от мои книги подчертавах, че на почвата на духовната наука не трябва да разцъфтява вярата в авторитета. Но това навярно трябва да се отнася към всичко, което стои на почвата на духовната наука: невъзможно е да се получи посвещение по такъв начин, че в духа на нашето време, просто като петле да кацнеш на стобора и да крякаш за собствената си убеденост на всяка възраст! По такъв начин могат да се издигнат всевъзможни програми, които трябва да завладеят света, но никога не може да се създаде наука, която ще управлява живота и ще господства в света. Все повече и повече в живота и света се усеща потребността от науката за инициацията.
към текста >>

И този, който днес говори, основавайки се на науката за посвещението, говори не само за да внесе в човешката душа теоретични знания, но той говори от своето горещо сърце, от любов към човечеството, доколкото знае, че главно изискване на времето е, непосредствена задача да стане внасянето на духовния живот в човешките души, и така да се въздейства на живота на хората, че духовният живот да се утвърди в техните души.
Зад това, което често наричат „любов“, се скрива не само повърхностност, но и извращаване на истинските отношения. И този, който днес говори, основавайки се на науката за посвещението, говори не само за да внесе в човешката душа теоретични знания, но той говори от своето горещо сърце, от любов към човечеството, доколкото знае, че главно изискване на времето е, непосредствена задача да стане внасянето на духовния живот в човешките души, и така да се въздейства на живота на хората, че духовният живот да се утвърди в техните души. Естествено, за това е необходимо по мъжествен начин да се противостои на развитието на човечеството във времето. Съзерцанието на висшето и низшето, които ясно трябва да се виждат, трябва да бъде внесено в душата на човека.
към текста >>

132. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И навсякъде, каквото и да наблюдаваме, живота на природата или социалния живот, притежавайки науката за инициацията навсякъде можем да виждаме или ариманическото, или луциферическото.
Но ако разгледаме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер. И навсякъде, каквото и да наблюдаваме, живота на природата или социалния живот, притежавайки науката за инициацията навсякъде можем да виждаме или ариманическото, или луциферическото. Ние трябва да възприемаме само това – ариманическо и луциферическо. И образуването на такива усещания е необходимост за по-нататъшното развитие на човечеството. Човек трябва да се научи да чувства: луциферическото същество господства в света. Това луциферическо същество господства също в съвместния живот на хората. И това луциферическо същество преди всичко иска, всичко, което в света е закономерност, това, което при хората действа като закон, да го отстрани от света.
към текста >>

133. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред.
Днес и в близките няколко дена бих искал да изведа някои заключения за самия човешки живот от предходните ни разглеждания. В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание. В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред. Обаче антропософската гледна точка ще бъде неправилно разбрана, ако по някакъв начин се допусне, съвременната духовна наука да свърже себе си с някакви остарели, граничещи със суеверието заблуди или мистицизъм. Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както естествоизпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен магнетизъм и т.н. Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци естествознание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в естествознанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
към текста >>

В момента, когато разглеждаме човека духовно, вече не можем да говорим само за съдържанието на астралното, етерното и физическото тела, за които говори обикновената наука, а също и антропософията, ако гледа само живота на човека, който се открива в сетивния свят.
И така, трите члена на човешкото същество, които, разглеждайки ги в аспекта на развитието, наричаме доземни, – знаете за това развитие от книгата ми „Въведение в тайната наука“, – тези три член преди всичко стоят извън полето на човешкото съзнание. Знаете, че говорейки за духовния ред, сочим към същества, които се възвисяват над човека като йерархии, като членове на йерархиите, подобно на това, както под човека се разполагат трите природни царства: животинското, растителното и минералното. В момента, когато разглеждаме човека духовно, вече не можем да говорим само за съдържанието на астралното, етерното и физическото тела, за които говори обикновената наука, а също и антропософията, ако гледа само живота на човека, който се открива в сетивния свят. Затова още в предишните си есенни разглеждания споменах, че с тези, – да ги наречем долни членове на човешката природа, – че с тези долни членове на човешката природа, ако ги наблюдаваме в истинския им вид, всъщност, са свързани с духовете на отделните йерархии.
към текста >>

Духовната наука трябва да се заеме с тази духовна химия, иначе ще бъде невъзможно да се разбере живота на човека.
Да разгледаме сега живота. Когато разглеждаме живота, виждаме не само силовия поток, който, собствено, ни принадлежи, но винаги виждаме нещо като сливане на три силови потока. Каквото и да разглеждаме, било сетивния свят, било човешкия исторически живот, протичащ между удоволствия и страдания, радост и болка, дейност и инертност, го виждаме така, че в него се сливат три потока. В обичания живот не правим това, което прави, например, химикът, когато той разглежда водата не просто като течност, такава, каквато тя изглежда външно, а я разлага на водород и кислород. Духовната наука трябва също да осъществи такова разлагане. Духовната наука трябва да се заеме с тази духовна химия, иначе ще бъде невъзможно да се разбере живота на човека.
към текста >>

134. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И с това е свързан също фактът, че в това тежко време се роди третирането на един социален въпрос от тази Духовна Наука, която не иска да остане във висините на въздушните кули, а която от началото на нейното действие искаше да бъде един въпрос на живота, която искаше да бъде именно противоположното на всяко сектантство, на всякакъв вид сектантство, коя то искаше да протича онова, което се крие във великите изисквания на времето и която искаше да служи на тези изисквания на времето.
Ето защо ние трябваше да построим една сграда, която във всички нейни подробности е замислена, виждана от онова, което живее също и иначе в нашата антропософски ориентирана Духовна Наука. И с това е свързан също фактът, че в това тежко време се роди третирането на един социален въпрос от тази Духовна Наука, която не иска да остане във висините на въздушните кули, а която от началото на нейното действие искаше да бъде един въпрос на живота, която искаше да бъде именно противоположното на всяко сектантство, на всякакъв вид сектантство, коя то искаше да протича онова, което се крие във великите изисквания на времето и която искаше да служи на тези изисквания на времето. Без съмнение, не всичко в тази сграда е направено сполучливо. Но днес не се касае наистина също за това, всичко да бъде сполучливо направено, а се касаеше за това, че в определени неща да бъде поставено едно начало, едно необходимо начало. И струва ми се, че това необходимо начало е поставено поне за нашата сграда. Така, когато тази сграда ще бъде някога завършена, ние не ще изпълняваме онова, което ще имаме да изпълняваме, в нещо, което ни заобикаля като чужди стени, а както ореховата черупка принадлежи към ореховия плод и е приспособена в нейната форма напълно към този орехов плод, така всяка отделна линия, всяка отделна форма и цвят на тази сграда ще бъдат приспособени към онова, което тече през нашето духовно Течение. Би било необходимо поне определен брой хора в нашето време да разберат това, което искаме, защото важното е именно това което искаме с нашата сграда.
към текста >>

Но тъй като не искахме това, а искаме и в това външно действие да покажем това, че се потопяваме и искаме да се потопим в живота, ние трябваше да строим и тази сграда напълно от волята на самата Духовна Наука.
Тук искам обаче само да обърна вниманието върху това, че от една страна имаме една естествена наука, от друга страна едно говорене и проповядване за духовните светове , което не прониква в някои действителни светове, които стоят пред нас в природата. Но именно от това се нуждаем ние. Ние се нуждаем от едно познание на духа, което е толкова силно, че същевременно може да бъде естествена наука. Това познание ще постигнем само тогава, когато вземем под внимание воля та, върху която исках да обърна вниманието Ви днес. Ако бихме искали да основем едно сектантско движение, което да има също само някаква догматика върху Божественото и духовното и се нуждае от една сграда, тогава бихме построили някаква сграда, съответно бихме наредили да бъде построена. Но тъй като не искахме това, а искаме и в това външно действие да покажем това, че се потопяваме и искаме да се потопим в живота, ние трябваше да строим и тази сграда напълно от волята на самата Духовна Наука. И от подробностите на тази сграда ще се види някога, че фактически важни принципи, които днес под влиянието на споменатите два дуализма са поставени в най-погрешна светлина, могат да бъдат поставени на тяхната здрава основа. Бих искал да обърна днес вниманието Ви още само върху едно нещо.
към текста >>

В такива неща трябва да вникне онзи, който иска да постави идеали за развитието на човечеството не от някаква прищявка, а който от творящите сили на света иска да намери Духовна Наука, която след това може да се влее също в живота.
Но също самата история е един организъм, и такива скокове стават. Но хората минават покрай тях, без да ги забележат. Хората нямат днес никакво съзнание затова, колко пълен със значение скок е станал на поврата на 14-то и 15-то столетие, или всъщност в средата на 15-то столетие. Обаче това, което е започнало тогава, то иска да бъде изпълнено в средата на нашето столетие. И не е никакво мъдруване, а нещо, което може да застане наред с всички точни истини, когато се говори за това, че събитията, които движат така човечеството, и които са стигнали до тяхната връхна точка в последно време, се стремят към нещо, което можем действително да открием като подготвящо се и като силно врязващо се в еволюцията на човечеството за средата на това столетие. В такива неща трябва да вникне онзи, който иска да постави идеали за развитието на човечеството не от някаква прищявка, а който от творящите сили на света иска да намери Духовна Наука, която след това може да се влее също в живота.
към текста >>

135. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Но не само, че човешките същества днес са достатъчно напреднали, за да могат със своите здрави човешки разбирания да проумеят всичко разказвано от онези, които познават живота в свръхсетивното, но това познание за свръхсетивното, тази възприемчивост към науката за свръхсетивното е от абсолютна, безусловна необходимост за здравите човешки разбирания на настоящата епоха.
Но не само, че човешките същества днес са достатъчно напреднали, за да могат със своите здрави човешки разбирания да проумеят всичко разказвано от онези, които познават живота в свръхсетивното, но това познание за свръхсетивното, тази възприемчивост към науката за свръхсетивното е от абсолютна, безусловна необходимост за здравите човешки разбирания на настоящата епоха. Само това познание за свръхсетивното може да хвърли светлина върху всичко онова, което е толкова хаотично, толкова пагубно в нашето съвременно обкръжение. Живеем в свят, в който се появяват неща, в който се изработват неща, за които трябва да кажем: "Те не могат да продължават така, трябва те да се подложат на промяна." Но човешките същества днес изобщо не вникват в онова, което живее около тях. Да се прозре онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия.
към текста >>

Да се прозре онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия.
Но не само, че човешките същества днес са достатъчно напреднали, за да могат със своите здрави човешки разбирания да проумеят всичко разказвано от онези, които познават живота в свръхсетивното, но това познание за свръхсетивното, тази възприемчивост към науката за свръхсетивното е от абсолютна, безусловна необходимост за здравите човешки разбирания на настоящата епоха. Само това познание за свръхсетивното може да хвърли светлина върху всичко онова, което е толкова хаотично, толкова пагубно в нашето съвременно обкръжение. Живеем в свят, в който се появяват неща, в който се изработват неща, за които трябва да кажем: "Те не могат да продължават така, трябва те да се подложат на промяна." Но човешките същества днес изобщо не вникват в онова, което живее около тях. Да се прозре онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия.
към текста >>

Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно.
Аристократът бил водач в старите източни Мистерии на Светлината. Той можел да бъде аристократ, защото от него идвало всичко, което имало реален и жив импулс в икомическите и политическите дела. Мъдростта изтичайки ставала по-малка, деленията които тя правила на групи от хора станали външна отвлеченост без смисъл за онези, чиито животи са въвлечени в нея. От този поток произлязло онова, което наричаме феодализъм. Във външния социален живот този феодализъм живее, толериран от някои, може би досадни за другите, но както и да е. Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно. И когато съвременният ни духовен живот стана изцяло духовния живот на журналистическия свят, бе измислен един термин, който си е направо словесна жестокост. Чрез този термин хората търсеха да причинят преобразуване на живота ни, но той бе само изразът на крайно разклатен духовен живот те измислиха термина "духовна аристокрация". Ако някой се опита да обясни какво точно се има в предвид с този термин, той би могъл да каже само: "То е онова което, сега изтискано до краен предел, някога в Мистериите на Изтока имало движеща сила, която работела в най-широки граници в практическия живот." Терминът в онези дни е имал смисъл, но днес е изгубил всяко значение. И ако някой желае да опише нашия духовен живот, той трябва да си помисли за отчайващо заплетено парче вълна, където всички нишки са усукани заедно. По-специално има три преплетени нишки.
към текста >>

136. Съдържание GA_207 Антропософията като космософия 1

Мистерията на Голгота в епохата на свободата Сетивната илюзия като предпоставка за свобода Днешната несвобода на човека през живота след смъртта Нейното преодоляване чрез изживяването на свободата в земния живот Модерната представа за света без начало и край Предишната представа за света, разглеждан между космогонията и Страшния съд „История на света" от Ротек Безсмислието на съвременната история Артур Шопенхауер Мистерията на Голгота като смислов център на историческите събития Духовната Наука и Евангелията Христос като Дух на Слънцето Овербек и модерната теология.
Мистерията на Голгота в епохата на свободата Сетивната илюзия като предпоставка за свобода Днешната несвобода на човека през живота след смъртта Нейното преодоляване чрез изживяването на свободата в земния живот Модерната представа за света без начало и край Предишната представа за света, разглеждан между космогонията и Страшния съд „История на света" от Ротек Безсмислието на съвременната история Артур Шопенхауер Мистерията на Голгота като смислов център на историческите събития Духовната Наука и Евангелията Христос като Дух на Слънцето Овербек и модерната теология.
към текста >>

137. 5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия живот и живота на отделните планети.
Вие помните, че вчера се опитах да представя връзката между 12-те части на човешкото тяло и небето на неподвижните звезди. Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия живот и живота на отделните планети. Практически животът тук на Земята е модифициран според констелациите на Земята спрямо другите небесни тела от нашата планетарна система и спрямо Слънцето. Донякъде ще сме прави, ако заявим, че в горния човек животът умира, бива съхранен в образи. В долния човек животът бива задържан, така че индивидът съумява да вземе нещо от материята, да вземе нещо от силите на Земята. Човекът просто включва в своята вътрешна организация определени Земни „сили на отблъскване“ и благодарение на това изгражда своите органи.
към текста >>

138. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация. Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа. И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко. Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука. И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин. Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
към текста >>

Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята.
От физическия човек остава тук трупът, който тогава е положен в земята, на елементите. Гледаме този физически мъртъв човек. Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек. Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението. Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята. Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем. В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа. Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода.
към текста >>

139. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за живота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за живота на човешката душа по време на съня.
Цялата теология на ХІХ и ХХ век извършва грях чрез невъзможността да разбере Христос в неговото духовно значение. Това, виждате ли, трябва да донесе модерната наука на посвещението. Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за живота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за живота на човешката душа по време на съня. Трябва да стане възможно човекът да намери отново също това друго лице, духовното, на съществуванието. Целият прогрес на човечеството ще бъде възможен само когато човекът познае също това друго лице на съществуванието.
към текста >>

140. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

До такива неща отново трябва да се стигне, иначе, от една страна, остава науката, която става все по-нерелигиозна и антирелигиозна, понеже в края на краищата пипнешком търси с ножа за аутопсия, сондата и т.н., от друга страна, религиозният живот, който вече не може да каже нищо за света, а се наглася само към егоистичните инстинкти на човека относно живота след смъртта.
До такива неща отново трябва да се стигне, иначе, от една страна, остава науката, която става все по-нерелигиозна и антирелигиозна, понеже в края на краищата пипнешком търси с ножа за аутопсия, сондата и т.н., от друга страна, религиозният живот, който вече не може да каже нищо за света, а се наглася само към егоистичните инстинкти на човека относно живота след смъртта. Нещата стоят едно до друго тук. Нашата днешна религиозност съвсем е забравила, че Бог е създал света. Тя още говори за божественото, но е забравила, че Бог е създал света и че в нещата на света навсякъде могат да се намерят следите от божественото творчество. Не трябва само да се говори за абстрактни илюзорни преобразувания на цивилизацията в историческото развитие, а да се знае как точно през нежната човешка организация чрез настройването на безкрайно финия часовников механизъм на човешката организация божествените творчески сили преобразуват човека, как чрез това, че веднъж, бих казал, те малко повече опъват струните на бъбречната дейност, а после ги отпускат и опъват струните на чернодробната дейност, се поражда съвсем друга цивилизационна музика.
към текста >>

141. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Докато в екзактната, точната наука човек запазва своето съзнание така, както го има в обикновения живот и в методите си се държи както при изследванията на външния свят, в антропософската наука за духа човек стига до, бих казал, интелектуална скромност, като си казва: «Някога си бил дете, имал си способности, които ни най-малко не се равняват на сегашните ти способности, които имаш като възрастен човек и които си усвоил чрез възпитанието, чрез живота.
Противоположно на това антропософската наука за духа, за която ще си позволя да говоря днес и през следващите дни, се стреми към екзактно понятие за надсетивния свят. Не че се правят експерименти в същия смисъл, както при науката за външния свят, а като се развиват вътрешните способности на душата, които в обикновения живот и в обикновената наука само дремят в човека по начин, при който развитието на човешката разсъдливост се запазва така, както това става в екзактната наука. Докато в екзактната, точната наука човек запазва своето съзнание така, както го има в обикновения живот и в методите си се държи както при изследванията на външния свят, в антропософската наука за духа човек стига до, бих казал, интелектуална скромност, като си казва: «Някога си бил дете, имал си способности, които ни най-малко не се равняват на сегашните ти способности, които имаш като възрастен човек и които си усвоил чрез възпитанието, чрез живота. Точно така, както от детството нататък човек е развил определени способности, които преди не е имал, той и сега може да си каже, че вероятно и при възрастния човек има способности, които само дремят в душата му, както сегашните му способности са дремели в душата на детето. И тези способности могат да се извлекат от душата чрез определени методи.
към текста >>

142. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове.
Когато един художник или друг човек на изкуството упражнява своето изкуство, трябва да си усвои две неща. Първо - нека за пример да вземем художника, добра способност за наблюдение на формите и цветовете. Той трябва да може да твори, изхождайки от същността на цветовете и формите. Той не може да изхожда от теоретичното познание, а само от живото навлизане в същността на формата и цветовете. Едва тогава следва това, което трябва да усвои на второ място - самата техника. Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове. Възгледите, за които говоря тук, изхождат оттам, че както за художника е необходимо да си усвои способност за наблюдение, която се проявява като дейност на ръцете, на душата и духа му, способност за наблюдение на цветовете и формите, така за художника-възпитател е необходимо да може да проследи цялата същност на човек, както тя се проявява в детето. Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от наблюдението на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото наблюдение, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот. А това го иска точно антропософската наука за духа. Каквото днес се нарича познание, всъщност може да се занимава само с телесното, което се представя пред сетивата. Как днес учим да познаваме душевността, щом не се издигаме до истинското духовно познание?
към текста >>

Тогава чрез науката за духа се стига до такова живо човешко познание, което може да проникне човека така, че той всеки момент от живота да вижда в израстващото дете как духовността и душевността действат в него.
Едва когато виждаме душата и можем да изживеем духа в живото мислене, тогава можем да имаме истинското познание за човека. Тогава чрез науката за духа се стига до такова живо човешко познание, което може да проникне човека така, че той всеки момент от живота да вижда в израстващото дете как духовността и душевността действат в него. Той не само вижда детето, бих казал, външно, чрез сетивата, а вижда как душевността се проявява в сетивните откровения. Защото той изхожда от това, което не са само душевни откровения, а е непосредствена душевна субстанция, която може да бъде възприета, както цветовете се възприемат от очите. Той изхожда от това как духът действа в детето, понеже познава, понеже това познание му предоставя една наука, която в живото мислене обхваща самия дух.
към текста >>

143. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии.
Скъпи мои приятели! Нека отново да си припомним описанията, които съм Ви давал за изживяванията на човека между смъртта и поредното му ново раждане. От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии. Този съвместен живот с Йерархиите е подобен на живота, който човешкото физическо тяло води всред трите природни царства на Земята. В общи линии, цялото ни земно обкръжение е съставено от елементи на минералното, растителното и животинското царство. Човекът разполага със своите сетива и благодарение на сетивните впечатления устройва живота си заедно със съществата на трите природни царства.
към текста >>

144. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл.
Едно такова вътрешно съзнание би могло да се породи от инспириращата служба в името на Михаил. Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха. Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот. И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл. Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват. Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>

145. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ще останем верни на духа, в когото в определен момент от живота си за първи път сме се обърнали към духовната наука на Гьотеанума.
И ще отстояваме това наше тържествено обещание, ще му бъдем верни, докато ни стигнат силите, ще насочим към него волята си, - защото нашата воля е това, което обединява нашите човешки души с душите на боговете. Ще останем верни на духа, в когото в определен момент от живота си за първи път сме се обърнали към духовната наука на Гьотеанума. Това означава да спазим обещанието, което дадохме.
към текста >>

146. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина.
Когато днес гледаме света, то пред нашия поглед застават множество разрушителни сили, които действат вече в продължение на редица години; те действат така, че можем да се досещаме, към каква пропаст се пързаля западната цивилизация. Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън. Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно. След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина.
към текста >>

147. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Науката на посвещението от една страна вижда това, което става на преден план в живота на хората на Земята, а на заден план онова, което се проявява като дела на боговете, свързани с човешките души.
Науката на посвещението от една страна вижда това, което става на преден план в живота на хората на Земята, а на заден план онова, което се проявява като дела на боговете, свързани с човешките души. И именно от това, което става на заден план, науката на посвещението получава своите предпоставки за оценка на земния живот. Така че в по-нататъшното разглеждане на кармата ще видим, как именно в земния живот някои неща трябва да се развият по определен начин, за да могат осъществяващи се зад земния живот божествени неща да бъдат изградени по човешки, също несъмнено според волята на боговете.
към текста >>

В такъв случай с помощта на инициационната наука ние виждаме, как човекът, който загива при тези катастрофи, е разгънал само една част от своята карма до момента, в който нишката на живота му внезапно се прекъсва.
В такъв случай с помощта на инициационната наука ние виждаме, как човекът, който загива при тези катастрофи, е разгънал само една част от своята карма до момента, в който нишката на живота му внезапно се прекъсва. Ако не би се случила катастрофата, би се разгърнала още една част от живота, една по-голяма или по-малка част според това, дали от живота са били откъснати старци, възрастни или кърмачета; в такъв случай би съществувала възможността, нишката на живота с неговите събития да се проточи през целия живот, но внезапно във физическия организъм на човека се намесва събрано в един момент онова, което би трябвало да стане през цялото това време.
към текста >>

148. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Аз трябваше да спомена това в края на новото издание на моята книга «Теософия» поради причината, че между някои странни изисквания, които ми бяха поставени в течение на живота, е също и това, че аз трябвало да се поставя на разположение на някои психологически лаборатории, за да могат хората да проучат, дали нещата, които аз казвам за духовната наука, са основани.
Такива неща също не се явяват, когато към изследването се пристъпва с намерението да се изследва така, както това върши един днешен лабораторен изследовател; а изследванията върху кармата трябва сами да изникнат по определен начин от самата карма. Аз трябваше да спомена това в края на новото издание на моята книга «Теософия» поради причината, че между някои странни изисквания, които ми бяха поставени в течение на живота, е също и това, че аз трябвало да се поставя на разположение на някои психологически лаборатории, за да могат хората да проучат, дали нещата, които аз казвам за духовната наука, са основани. Това е също така смешно, както ако някой изнесе математически резултати и хората не изпитват тези математически резултати, а изискат от него да се изследва в някоя лаборатория, за да могат чрез това да установят, дали той е истински математик или не е.
към текста >>

149. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла. Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане. Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
към текста >>

150. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато с помощта на науката на посвещението разгледаме един човек, който има много разбиране за неговия човешки и извън човешки обкръжаващ го свят и отидем назад в миналото - аз ще имам още много да говоря върху това отиване назад в миналото, - когато отидем в неговия минал земен живот с помощта на духовната наука, ние намираме, какви качества е имал този човек в неговия минал живот на Земята и как тези качества са се превърнали в разбирането за обкръжаващия свят през време на живота между смъртта и едно ново раждане.
Това може да направи някой, който може да се потопи в съществото на друг човек. Може и да не бъде един човек, а може да бъде нещо от природата. Някой ни разказва, как изглежда една планина, едно дърво; ние стигаме до отчаяние, не получаваме никаква картина за разказаното, всичко остава празно, имаме чувството, че мозъкът ни изсъхва. Напротив има други, които веднага имат пълно разбиране за нещо; ние бихме могли да нарисуваме онова, за което те ни разказват. Такава надареност или ненадареност, разбиране за обкръжаващия свят или закостенялост по отношение на заобикалящия свят, не са се породили току така от нищо, а са резултат на нашето минало земно съществуване. Когато с помощта на науката на посвещението разгледаме един човек, който има много разбиране за неговия човешки и извън човешки обкръжаващ го свят и отидем назад в миналото - аз ще имам още много да говоря върху това отиване назад в миналото, - когато отидем в неговия минал земен живот с помощта на духовната наука, ние намираме, какви качества е имал този човек в неговия минал живот на Земята и как тези качества са се превърнали в разбирането за обкръжаващия свят през време на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

151. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата.
Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма. Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма. Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие. Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете. Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата. И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими. Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек. Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят. И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен живот е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
към текста >>

И който в хода на живота си между 56 и 63-та година чрез науката на посвещението постепенно узнае, как му се разкриват сатурновите тайни, той изживява това така драматично, че то все повече го разтърсва, защото става все по-трудно и по-трудно за изживяване, понеже започва да разрушава живота.
С всички свои мисли те са свързани здраво със земния живот, критикуват, борят се с него и т. н. и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално. Другояче стоят нещата, когато кармата се изгражда предимно чрез сатурнови импулси. Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека. Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато погледне назад своя земен живот между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много отношения има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния живот. И който в хода на живота си между 56 и 63-та година чрез науката на посвещението постепенно узнае, как му се разкриват сатурновите тайни, той изживява това така драматично, че то все повече го разтърсва, защото става все по-трудно и по-трудно за изживяване, понеже започва да разрушава живота. На човек му се иска да каже: - Когато се види, как се изгражда кармата в тази сфера, може да се открие цялото чудесно човешко значение с неговите взаимни връзки. - Нека вземем един пример също и за това, но предварително искам да кажа нещо друго:
към текста >>

152. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука.
И аз ви моля да се съобразите с едно нещо. Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука. Тя е дала правилни имена на нещата, които и до днес са ни останали. Ако дори и малко неща биха получили днес имената си, то би настъпил хаос. Защото с днешното разбиране и знание не могат да се дадат никакви правилни имена. Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука. От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува. Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера. Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива. Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството.
към текста >>

153. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата.
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие. Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата. Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си. Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените.
към текста >>

154. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Всичко в живота така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука.
Според нашата карма през нашата първа инкарнация, която изобщо може да се нарече инкарнация, с цялото наше тяло ние повече сме били разтворени в природата, били сме просто една общност с другите форми на растителния и животинския живот, които днес имат своите приемници. Гъбите и корените на растенията някога не са изглеждали така, но по известен начин това, което днес съществува в гъбите, лишеите, водораслите, в корените на растенията е подобно на това, което сме прекарали тогава в нашата първа значителна инкарнация. При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в бележките). Аз ви разказвам това, за да видите, как едно правилно разглеждане на кармата съответно също води до развитието на природата. И от съответствието между природата и човека от кармата може да се узнае как трябва да се лекува. Всичко в живота така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука. Защото всичко останало е лутане и напипване в живота, като един живот в духовен мрак и това доведе човечеството до сегашните му проблеми. Ако човечеството отново иска да излезе от тях, то трябва с труд да се издигне на светло; това означава, че физическото трябва да се разшири до духовното. А чрез нищо друго не се стига така, бих казал, съответно в духовното, както точно чрез всичко това, което може да се узнае за кармата.
към текста >>

155. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването.
Но по този път може да се случи нещо странно. Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното. Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст. Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването. Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това. Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години. Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение. Защото когато искаме да прозрем това, което се отнася именно за тайните на Михаел, което действува от духовната област на Слънцето, ние трябва да гледаме от земята мировите тайни чрез Мъдростта на Сатурн.
към текста >>

156. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
Но Духовната Наука ни направлява по такъв начин, че ако я разбираме, всъщност намираме силата да се борим с Ариманическите сили на унищожение, където и да работят те. И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
към текста >>

157. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Чрез навлиза нето в Духовната Наука възникват нови загадки, които не се решават теоретически, а обещават да се разширят живо в процеса на живота и така да създадат нови загадки.
Често пъти криво се разбира това, което е истинско ясновидство, защото хората се представят свръхсетивната наука твърде много по модела на обикновената сетивна наука и на обикновеното сетивно познание. Хората, които пристъпват към Духовната Наука, се чувствуват обаче по някога разочаровани: те не намират така удобни отговорите на техните необмислени достатъчно въпроси, а намират други светове, които понякога имат много по-дълбоки загадки отколкото тези в сетивния свят. Чрез навлиза нето в Духовната Наука възникват нови загадки, които не се решават теоретически, а обещават да се разширят живо в процеса на живота и така да създадат нови загадки. Когато човек живее в тази по-висша жизненост, той остава сроден на изкуството. Хебел изисква конфликти, които трябва да останат неразрешени, и той чувствува при Грилпарцер еснафски това, че този последният, въпреки всичката красота, устройва нещата така, че конфликтите се разширяват, когато авторът е по-умен от самият герой, който описва. Към това води преди всичко действителното ясновидство: то не създава евтини отговори, а светогледи към дадените сетивно отговори. Без съмнение проникващите дълбоко художници са чувствували вече това. В неговата новоиздадена книга "Степени" Моргенщерн се изказва, че който, както художникът, иска да стигне при духовното, трябва да бъде готов да приеме в себе си, да съедини със себе си това, което вече днес, прониквайки чрез свръхсетивното познание, може да разбере от Божествено-Духовното.
към текста >>

158. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта.
Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта.
към текста >>

159. 11. Указания. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука.
"Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още преди 30 години. Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съзнанието, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване. Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука.
към текста >>

160. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

31 юли 162 Въпроси за изкуството и живота в светлината на духовната наука.
31 юли 162 Въпроси за изкуството и живота в светлината на духовната наука. 10-та лекция
към текста >>

161. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Трябва да се преодолее предпочитанието, което все повече и повече се разви в настоящето, да се придържаме към детайлите на живота, ако се захванем с наука, това предпочитание трябва да се преодолее и да се стигне дотам, детайлите на живо та да се свържат с големите житейски въпроси.
С това имате нещо, което трябва да навлезе именно в мисленето на учителите в бъдеще. Те трябва особено да приемат в себе си това раздвижено мислене, това несхематично мислене. Защото само когато приемат това несхематично мислене в себе си, те могат да се приближат до истината с душата си. Но те няма да се приближат до истината ако не са в състояние да обхванат това приближаване от една определена по-голяма гледна точка като проявление на епохата. Трябва да се преодолее предпочитанието, което все повече и повече се разви в настоящето, да се придържаме към детайлите на живота, ако се захванем с наука, това предпочитание трябва да се преодолее и да се стигне дотам, детайлите на живо та да се свържат с големите житейски въпроси.
към текста >>

162. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И става все по-трудно и по-трудно тези величествени убеждения, които естествената наука прибавя към духовното, да бъдат приложени, да бъдат въведени в практиката на живота.
Но това, което придобиваме по този начин, то става убеждение, то става нещо, което ние можем да мислим и да чувствуваме. И става все по-трудно и по-трудно тези величествени убеждения, които естествената наука прибавя към духовното, да бъдат приложени, да бъдат въведени в практиката на живота. Ние знаем за Духа, обаче ние не можем вече да работим с Духа, да проникваме с Духа нашата жизнена практика, нашия ежедневен живот.
към текста >>

163. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И става все по-трудно и по-трудно тези величествени убеждения, които естествената наука прибавя към духовното, да бъдат приложени, да бъдат въведени в практиката на живота.
Но това, което придобиваме по този начин, то става убеждение, то става нещо, което ние можем да мислим и да чувствуваме. И става все по-трудно и по-трудно тези величествени убеждения, които естествената наука прибавя към духовното, да бъдат приложени, да бъдат въведени в практиката на живота. Ние знаем за Духа, обаче ние не можем вече да работим с Духа, да проникваме с Духа нашата жизнена практика, нашия ежедневен живот.
към текста >>

164. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

А че тук намерих разбиране, затова накрая още веднъж изказвам моята сърдечна благодарност и отново подчертавам: Всичко онова, което трябваше да бъде казано тук, разчита че ще намери прием и в живота, и че – изнесено в колежа – то ще окаже въздействията си навън в света, където са хората; следователно, то не е антикварна наука, а потвърждава, че тъкмо в местата с духовен живот възникват онези импулси, които правят така, че също и във фабриките да се появяват подходящите хора, умеещи да управляват капитала.
А че тук намерих разбиране, затова накрая още веднъж изказвам моята сърдечна благодарност и отново подчертавам: Всичко онова, което трябваше да бъде казано тук, разчита че ще намери прием и в живота, и че – изнесено в колежа – то ще окаже въздействията си навън в света, където са хората; следователно, то не е антикварна наука, а потвърждава, че тъкмо в местата с духовен живот възникват онези импулси, които правят така, че също и във фабриките да се появяват подходящите хора, умеещи да управляват капитала.
към текста >>

165. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тази наука не знае нищо за живота на веществата, за възникването на веществата и за смъртта на веществата и не знае нищо за това, как в човешкия организъм се осъществяват смъртта и съживяването на веществата.
И все пак това не е така. Защото действително човешкия организъм притежава възможността в своята долна част изцяло да унищожи външния въглерод, да го премахне от пространството и като обратно действие отново да го възстанови в оригинален вид. Да, това е така, в човешкия организъм съществува огнище за създаване на вещества, които са извън човешки, и същевременно съществува възможността, тези вещества да бъдат унищожавани. Това разбира се, не може да се признае от днешната естествена наука, защото тя всъщност не може да си представи по друг начин въздействията на веществата, освен подобно скитанията на axacbe т.е. че те просто се разхождат наоколо със своите най-малки частици. Тази наука не знае нищо за живота на веществата, за възникването на веществата и за смъртта на веществата и не знае нищо за това, как в човешкия организъм се осъществяват смъртта и съживяването на веществата. Със съживяването на въглерода е свързано това, което от друга страна в обикновения човек ние срещаме като образуване на светлина. Този процес на вътрешността, излъчващ светлина, той от своя страна отговаря на въздействието на външната светлина. По отношение на горната част на човека, ние сме така устроени, че външната светлина си противодействуват една на друга, взаимодействуват си и именно същественото на нашето устройство почива на обстоятелството, че именно там, където двете, външната светлина и вътрешната светлина, трябва да взаимодействуват, там ние сме в състояние да не им позволим да се слеят една с друга, но сме в състояние да ги държим разграничени, така че само да си въздействуват една на друга, но без да се обединяват.
към текста >>

Защото в тези области, в които днешната наука търси, в тях е налице само огледалния образ на живота, благодарение на меркуриевите въздействия, а именно смъртта; а животът би трябвало да бъде търсен там навън, там, където естествената наука днес всъщност не желае да отиде.
А сега, покрай другото, на края искам да отбележа, че вече няма нужда да считате за странно, когато откриете, че днешната естествена наука не успява да създаде възглед върху произхода на самия живот. Защото в тези области, в които днешната наука търси, в тях е налице само огледалния образ на живота, благодарение на меркуриевите въздействия, а именно смъртта; а животът би трябвало да бъде търсен там навън, там, където естествената наука днес всъщност не желае да отиде. Защото тя не иска и да чуе за това, да нахлуе в извънземното, или най-малко, когато не може иначе, както сториха това някои: когато не може да стори друго, тогава тя и това превръща в материално. Това пренасяне на въздействието на жизнените сили върху материята се осъществи в лицето на красивата хипотеза, че жизнените кълнове са били пренесени от други небесни тела върху нашата Земя. И така красива, по материален път, тръгвайки от други небесни тела, жизнените кълнове биват пренесени през всички препятствия и след това се появяват върху нашата Земя, при което мнозина дори си представят, че метеорите са техните автомобили, с които те нахлуват на Земята. Виждате, как в днешно време хората дори успяха, с помощта на материалистични теории да искат да обяснят всичко, което наблюдават микроскопски, като го изместват в сферата на микроскопското, на ултрамикроскопското, раздробяват го на молекули и създават атомни теории, така и вярват, че обясняват живота. когато го изместват някъде другаде.
към текста >>

166. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Ние не вървим по пътя на една абстрактна, сляпа и жизнеотблъскваща наука, а се стремим да навлезем в живота сърцевината на човешкото същество, на човешката общност, да основем и задвижим една истинска и жива наука не само в областите на Духа, но и в самия социален живот.
Да, аз трябваше да изложа тези неща днес, за да мога утре да говоря пред Вас за основните насоки в терапията. Ако физиологията и терапията приемат основните принципи на Антропософията, тогава те могат да разгърнат обогатените си сили и в социалната сфера. Ние не вървим по пътя на една абстрактна, сляпа и жизнеотблъскваща наука, а се стремим да навлезем в живота сърцевината на човешкото същество, на човешката общност, да основем и задвижим една истинска и жива наука не само в областите на Духа, но и в самия социален живот. Защото в най-новото историческо развитие на човечеството, ние сме изправени пред един извънредно интересен социален феномен. В последно време ние ясно виждаме как хората се разделят на две големи групи на една буржоазно-аристократична класа и на една пролетарска класа; виждаме как едностранчивата аристократична класа е обхваната от един фалшив копнеж по духа, от един подчертан материализъм в душевното търсене и как от друга страна пролетарската класа е обхваната от един злокобен спиритуализъм в сферата на материалните интереси. Но какво ще рече спиритуализъм в сферата на материалните интереси? Това ще рече: пълен застой по отношение на активните проблеми на битието! В същото време когато пролетариата издига научния материализъм в свой жизнен светоглед, аристократичната класа се опитва да проникне в Духа по един неправилен материалистичен начин.
към текста >>

167. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Защото ако науката, в която е потопен и от която черпи Вулфен, би била честна и откровена, тя би трябвало да говори по този начин във всички области на живота.
Вие непрекъснато се сблъсквате с подобни неща и е много важно да ги разглеждате внимателно. Ако днес се замислите върху това, което сте учили, ако вземете в ръцете си една научна книга, ако вземете каквато и да е книга, написана според научните изисквания, Вие навсякъде ще намерите мисловните форми и начина на мислене, които тук при този прокурор са изразени особено радикално, следователно човек може да предположи докъде ще го отведе днешната наука, и то тъкмо в областта на така наречения абнормен душевен живот. Преди да Ви прочета откъс от вестникарската статия, припомням Ви, че в наши дни държавният прокурор има по-голям авторитет, че Вулфен има по-голяма тежест, отколкото журналистите, които пишат по тази тема. Той може само да се надсмива над това, понеже днес, слава Богу, той все още има зад гърба си една публика, която е настроена против психиатрията и криминалната психология. Естествено, в този случай тонът, с който се разказва, не бива да е от значение за Вас, защото журналистът, сравнен с Вулфен, е по-некомпетентен и може само да се подиграва с тези неща, без да подозира, че подигравката е отправена не към Вулфен, а към днешната наука. Защото ако науката, в която е потопен и от която черпи Вулфен, би била честна и откровена, тя би трябвало да говори по този начин във всички области на живота. А сега, тъй като това ни засяга, нека да се спрем на вестникарската статия. Тя е озаглавена: „Шилер според психоанализата на държавния прокурор”. А всъщност би трябвало да бъде озаглавена: „Фридрих Шилер според психоанализата на днешната психология или психопедагогика.”
към текста >>

168. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

За това своеобразно отношение на човека спрямо света в неговата 28, 29-та година от живота, за това, че светът става суров, за това днешната наука надали знае нещо.
Но виждате ли, до 21-та, 22-та година в човешкия растеж действуват Слънцето, Луната, планетарната система. След това, до 28-та от живота действуват и констелациите на неподвижните звезди; това вече съвсем убягва наблюдението. Едва чрез мистерийната мъдрост човек вижда отражението на цялото небе от неподвижни звезди в човека между началото на 20-та и края на 20-те години. След това светът става суров. Той вече не желае да работи в човека; светът става суров. За това своеобразно отношение на човека спрямо света в неговата 28, 29-та година от живота, за това, че светът става суров, за това днешната наука надали знае нещо. Това Аристотел все още го е преподавал на Александър /Велики/, като е казвал: тогава като хора ние се сблъскваме с кристалното небе, и то е твърдо и сурово. С това кристално небе, намиращо се отвъд сферата на неподвижните звезди, добива своето значение и своята реалност за човешкия мироглед. С това човек започва да разбира, че когато достигне до края на 20-те години, той вече не може да открие сили във Вселената, чрез които да обновява себе си. Но защо не умираме на 28 години? Този свят, който ни окръжава, той би ни оставил да умрем на 28 години.
към текста >>

169. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Възниква следователно много важният въпрос: Как стои въобще въпросът с понятията, които сме добили от естествената наука и които сега искаме да приложим в живота, които всъщност животът отблъсква пред нас от себе си – нещо, което се показва ясно в много области?
Но какво беше проникнало в социологията – бих могъл да кажа – в това любимо дете на по-новото мислене? Проникнали бяха онези понятия, а именно форми на понятия, които бяха образувани при изследванията на естествените науки. И днес ние стоим пред главния въпрос: До къде ще стигнем с една социална дейност, която изхожда от такива понятия? И когато разглеждаме шумотевицата на света, когато обгърнем с поглед цялата тази безперспективност, която се получава от различните опити, които се правят изхождайки от тези идеи, от тези понятия, получаваме една доста лоша картина. Възниква следователно много важният въпрос: Как стои въобще въпросът с понятията, които сме добили от естествената наука и които сега искаме да приложим в живота, които всъщност животът отблъсква пред нас от себе си – нещо, което се показва ясно в много области? Този жизнен въпрос, този горещ въпрос на епохата е онзи, който ми даде повод да избера именно тази тема върху границите на природопознанието и който ще ми даде повод да третирам тази тема именно така, че да може да се получи един обзор, един общ поглед върху това, какво може или не може естествената наука, за да направи нещо за един съответен социален ред и накъде трябва да се обърнем в научното изследване, в светогледните представи, когато искаме да отговорим сериозно на изискванията на човешкото съществуване в нашата епоха.
към текста >>

170. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка. Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията. Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
към текста >>

171. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука. Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества. Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта.
към текста >>

Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука. Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества. Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта. Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията.
към текста >>

172. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 .
Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г. в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98. Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс“ GA 295. След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
към текста >>

173. 7. СКАЗКА ПЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Те биха казали, че в една епоха на схващането на материята като непреривна хората на науката мислят предимно за живота; а когато са атомисти, те имат предимно предвид смъртта, неорганичното, на законите на което се стараят да подчинят даже органичното.
Какво биха казали в един случай от този род древните учени, за които аз вече говорих? Те биха казали, че в една епоха на схващането на материята като непреривна хората на науката мислят предимно за живота; а когато са атомисти, те имат предимно предвид смъртта, неорганичното, на законите на което се стараят да подчинят даже органичното.
към текста >>

174. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
Аз положих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания. Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път. Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение. Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
към текста >>

175. 12. ДОПЪЛНЕНИЕ GA_326 Раждането на естествените науки

Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота.
За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е. на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е. на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите. Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите. Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те.
към текста >>

176. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Отделните области на живота страшно много са пострадали и тези страдания щяха да са много повече, ако нямаше известен инстинкт останал от времето, когато човек е работел инстинктивно, а не според науката.
Това, което по отношение на магнитната стрелка изглежда глупост, за много други неща хората го смятат за разумно. Ако разгледате едно посадено цвекло отделно, само за себе си, в неговите най-тесни граници, то би представлявало нещо абсурдно, не вземете ли предвид, че за своето израстването е зависимо от безброй обстоятелства, които даже не са на Земята, а се намират в космичното обкръжение на Земята. Днес всичко се обяснява и в практическия живот се подрежда така, като че ли човек има работа само с тясно ограничените неща, а не и с въздействията, които идват от целия свят. Отделните области на живота страшно много са пострадали и тези страдания щяха да са много повече, ако нямаше известен инстинкт останал от времето, когато човек е работел инстинктивно, а не според науката. В една друга област има нещо, което винаги ме е развеселявало. Това са хората, на които лекарят е предписал, да приемат толкова грама месо, толкова зеле, за да спазят нормите на физиологията. Те държат при себе си везна и претеглят всичко, което слагат в чинията си. Разбира се, добре е това да се знае, но при всеки такъв случай аз си мисля: добре е все пак, че въпросният чувства глад, когато претегленото е недостатъчно. Добре е, че този инстинкт още е налице.
към текста >>

177. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Но от друга страна е неоправдано да се напада Духовната наука, когато иска да се намеси в практическия живот, когато тя е принудена да насочи погледа си към по-големите взаимовръзки в живота и тогава в погледа и попадат не само грубо материалните сили и вещества, а тези сили и субстанции, които имат своето продължение в духовната област.
Духовната наука по-малко може да изпадне в такава грешка. Разбира се, аз съвсем не искам да се присъединя към евтината критика, която често се прави въз основа на това, че днешната наука трябва да се коригира. Това е необходимо и не може да бъде другояче. Но от друга страна е неоправдано да се напада Духовната наука, когато иска да се намеси в практическия живот, когато тя е принудена да насочи погледа си към по-големите взаимовръзки в живота и тогава в погледа и попадат не само грубо материалните сили и вещества, а тези сили и субстанции, които имат своето продължение в духовната област. Това изцяло важи също и за земеделието, важи особено тогава, когато се постави въпросът за наторяването.
към текста >>

178. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Онези, които съвсем доброжелателно искат да съчетаят с Антропософията една или друга област на живота, включително и области на науката, не си дават сметка за това, когато са започнали да работят в Антропософията, и затова те продължават да се ръководят от погрешното мнение, че човек трябва да работи така, както е работил дотогава в науката.
Антропософите често мислят, че животът се състои в мисленето. Той се състои не само в мисленето. Тези неща трябва да бъдат казани, за да се поставят на правилна основа. Онези, които съвсем доброжелателно искат да съчетаят с Антропософията една или друга област на живота, включително и области на науката, не си дават сметка за това, когато са започнали да работят в Антропософията, и затова те продължават да се ръководят от погрешното мнение, че човек трябва да работи така, както е работил дотогава в науката. Например някои от работещите при нас в медицинската област мили, наистина добри антропософи смятат, че медицинският работник трябва да прилага по неговия досегашен медицински начин това, което идва от антропософската медицина. В това отношение единствено г-жа д-р Вегман[1] прави изключение; тя видя специфичните изисквания в нашето общество.
към текста >>

179. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието. За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука. За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“. Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности. Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>

180. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

В лекцията това се развива придружено със следната мисъл и опитност: Духовната наука е принудена да се съобразява не толкова с все по-дребното, а с големите връзки на живота.
В лекцията това се развива придружено със следната мисъл и опитност: Духовната наука е принудена да се съобразява не толкова с все по-дребното, а с големите връзки на живота.
към текста >>

181. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Страшно болно и страшно трагично е това, че съвременната наука няма никакво понятия какво става в живота, как малкото дете отдава усвоената от него всемирна мъдрост на своето тяло, как постепенно то враства в тези очи и в тези ръце.
Малкото дете предава на тялото цялата космическа мъдрост. Страшно болно и страшно трагично е това, че съвременната наука няма никакво понятия какво става в живота, как малкото дете отдава усвоената от него всемирна мъдрост на своето тяло, как постепенно то враства в тези очи и в тези ръце. Детето постепенно враства тук, то отдава цялата мъдрост на своя «аз» на тялото си, докато по-рано притежател на цялата тази космическа мъдрост е бил «азът».
към текста >>

182. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Работата е там, че ако тази висша наука за пробуждане бъде приета истински сериозно, за живота след смъртта и за живота преди земния живот ще се говори по същия начин, както се говори за този земен живот.
«Азът» също трябва отначало да се приближи към физическото тяло, да го приведе в равновесие във външния свят. Благодарение на това човек се учи да владее своите крайници, привеждайки ги в движение, а също да регулира обмяната на веществата в съответствие с движенията. И така, човек донася със себе си от духовния свят свое етерно тяло, астрално тяло и «аз». Това, което е донесъл със себе си, идвайки в този свят, той отново го отнася, преминавайки през смъртта. Вече ви обяснявах как става това. Работата е там, че ако тази висша наука за пробуждане бъде приета истински сериозно, за живота след смъртта и за живота преди земния живот ще се говори по същия начин, както се говори за този земен живот. Ще направим това следващия път. Тогава ще бъде завършен отговорът на въпроса за това, какво представлява човекът, когато той няма тяло, а именно в периода до зачатието.
към текста >>

183. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили.
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили. Духовните сили започват да оказват въздействие, след като в хода на земните събития изтече определен срок. Да вземем следното. Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа. Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа.
към текста >>

184. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална наука, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната наука.
Да вземем например капитала. Той може да се изрази в цифри, него можеш да го пресметнеш. А какво се установява на базата на такива сметки? Ако се иска само да се пресметне това, какво е капиталът, се получава, сякаш е все едно, кой владее капитала. Ако капиталът работи само като някаква сума, получена в резултат на пресмятания, би трябвало да е едно и също, независимо от това, отделен човек ли го владее или е колективно владение. Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална наука, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната наука. И затова бих искал към дадения от мен неотдавна отговор на въпроса да добавя: трябва да се гледа какво ще се осъществи благодарение на антропософията. Разбира се, днес това са само зачатъци. В много отношения всичко това прилича на другите науки. Но постепенно тя трябва да се развие и да стане универсално знание за човека. Така например в областта на възпитанието и педагогиката вече са създадени училища.
към текста >>

НАГОРЕ

3.7476408481598